Тя чу в ухото си сатанинския му смях, тих и съблазнителен.
— Отпусни се, Сузи. Наслаждавай се.
И, Бог да й е на помощ, тя се наслаждаваше.
Той си играеше с гърдите й, хапеше ушите и раменете й, смучеше чувствителната кожа на врата й. Телата им се мърдаха, така че понякога силната водна струя обливаше нея, а понякога него. Тя изгуби представа коя е, дори не й хрумна да протестира, когато той проникна в нея и остави водата да се пени върху съединените им тела. Тя се опита да се отмести, ала той не й позволи. Всеки път, когато стигаше до ръба на освобождението, той променяше позата на тялото й, за да попречи това да се случи.
— Моля те… — проплака Сузи.
— Какво искаш? — прошепна той, като влезе по-навътре.
— Моля те, позволи ми… Позволи ми…
— Искаш ли още, Сузи? Още ли искаш? — Нежното му мълвене засили възбудата й.
— Да… да… — Тя го умоляваше, но толкова отдавна беше изпитвала подобно нещо, че не можеше да се спре.
Гласът му беше мек, дрезгав и нежен.
— Не още, любима. Не още.
Тя проплака, когато той я отдръпна от себе си. Опита се да се извърне в ръцете му, но той не й позволи. Виждаше силуета му в полумрака и твърдата му мъжественост. Инстинктивно се протегна и го сграбчи, безсрамна и дръзка, забравила, че този мъж не е нейният съпруг, че тя не искаше това.
Той простена и улови китката й.
— Почакай. Само още малко.
Излезе от водата и нахлузи халата върху мокрото си тяло. Без да завързва колана, я изтегли навън, зави я с хавлиената кърпа, сетне я вдигна на ръце и я отнесе в спалнята, все едно бе девица, отиваща в брачното си ложе.
Тя оброни глава на рамото му, докато той пристъпваше в полутъмната стая. Не искаше да го вижда, не искаше да си спомня кой е той и коя бе тя, нито че се канеше да предаде съпруга си. Как се бе озовала в прегръдките на един непознат, на ръба на сексуалната забрава?
— Не искам светлина. — Имаше нужда от тъмнината, за да скрие срама, който изпитваше, задето бе позволила на този мъж да я възбуди до такава степен, че вече нямаше връщане назад.
Той се спря. Сузи вдигна глава, за да го погледне, и видя, че косата му е мокра и разрошена, а изражението на лицето — неразгадаемо.
Очакваше да я положи върху леглото, ала вместо това той я отнесе в противоположна посока, към една врата, която досега не бе забелязала. Сузи обърна въпросителен взор към него, но той не я гледаше. Бутна с крак вратата и я внесе вътре.
За огромна нейна изненада се озоваха в просторна гардеробна. Тя видя двойни редици със скъпи костюми и ръчно ушити ризи, рафтове с идеално подредени ботуши и обувки, купчини с джинси и ризи. Лъхнаха я тежки мъжки аромати: одеколон, кожа и чистият мирис на свежо колосани ризи. Той я положи върху килима на пода и тутакси се протегна, за да затвори вратата. Двамата се озоваха в мрак, толкова плътен, че дъхът й секна от обзелия я страх.
Гласът му долетя до нея, пресипнал и опасен.
— Никаква светлина.
Кърпата се изплъзна изпод раменете й и той я захвърли настрани. След това сигурно се бе отдръпнал назад, защото вече не я докосваше.
Секундите се нижеха. Сърцето й бясно препускаше. Стоеше гола в тъмната стая, без да знае колко близо е той до нея. Дори звукът на дишането му се заглушаваше от далечното бръмчене на климатика. Мракът я дезориентираше. Беше толкова гъст, толкова пълен. Извикваше у нея мисли за смърт и гробища. Извърна се, после отново се обърна, ала установи, че това е било грешка, защото съвсем се обърка. Ръката й се стрелна към гърлото в опит да възпре паниката, надигащата се в гърдите й.
— Уей?
Нищо.
Сузи отстъпи неволно назад. Дрехите се отъркаха в голото й тяло. Напрегна се, за да чуе звука от поемане на дъх, движение, изпукване на става, каквото и да е.
Изведнъж, сякаш изневиделица, изникна една ръка и докосна бедрото й. Тя подскочи. Тъй като не виждаше нищо, не чуваше нищо, ръката й се струваше като откъсната от тялото, все едно принадлежеше на призрачен любовник, не човешко същество, а по-скоро демон. Помилва бедрото й и Сузи се вцепени. Ръката се придвижи нагоре към талията й, продължи по гръдния кош, галейки чувствителните й, натежали гърди.
Не можеше повече да стои покорно пред този демоничен любовник. Протегна длани, търсейки го. Докосна тялото му и разбра, че е свалил халата си. Гъстите косъмчета на гърдите му бяха меки като коприна под пръстите й. Хойт нямаше толкова косми, а непознатото мъжко тяло усилваше мрачната й фантазия, че се люби с дявола. Очертанията на мускулите под пръстите й бяха чужди, не бяха онези, с които бе свикнала за трийсет години. Тя беше сама в този плътен мрак със сатанински любовник, а развратното й тяло мълчаливо го молеше да я докосне.