С наближаването на вечерта решиха да се отбият в „Зуни Грил“ — любимото му заведение в Ривъруок. Докато похапваха хрупкавото пилешко, гарнирано с черен боб, и енчилади с козе сирене, се забавляваха с гледката на пъстроцветната улична тълпа, минаваща пред тях.
Боби Том тъкмо бе опитал от десерта на Грейси, прекрасен орехов крем брюле с бърбън, когато тя усети как той се скова. Проследи посоката на погледа му към широката метална стълба, която водеше към втория етаж на ресторанта, и видя Сузи Дентън да слиза по стълбите.
Уей Сойър вървеше точно зад нея.
19
Натали, която тъкмо се бе върнала на масата след третия й телефонен разговор, за да провери как е Елвис, видя Сузи и Уей Сойър на стълбите.
— Боби Том, това не е ли майка ти? Кой е този страхотен мъж с нея?
— Внимавай, скъпа — обади се Антон, — ще ме накараш да ревнувам.
Натали се засмя, сякаш съпругът й току-що бе изтърсил най-глупавата шега на земята.
— Казва се Уей Сойър — отвърна Боби Том напрегнато.
В този миг Сузи забеляза сина си и лицето й застина. Изглеждаше сякаш иска да избяга, но след като това бе невъзможно, се приближи до масата им с явна неохота. Уей я последва.
Когато се спря, устните й се извиха в горчива усмивка.
— Здравейте.
Всички, освен Боби Том отвърнаха на поздрава й.
— Виждам, че с бебето сте стигнали благополучно до града — каза Уей на Грейси.
— Да. Беше много мило от ваша страна, че спряхте.
Боби Том й хвърли остър, въпросителен поглед. Тя го подмина и обясни на Натали и Антон как двамата с Уей са се срещнали. Освен това им го представи, след като Боби Том не даваше признаци, че възнамерява да го стори.
Напрежението между майка и син беше толкова осезаемо, че Грейси почти чуваше във въздуха свистене като от опъната струна. Уей обясни на присъстващите с глас, който звучеше леко пресилено излиятелен.
— Недалеч оттук имам апартамент. Когато се отбих в ресторанта преди малко и видях госпожа Дентън да седи сама, я убедих да ми позволи да й правя компания, но вече ще трябва да вървя. — Обърна се към спътницата си, улови ръката й и я разтърси. — Беше ми приятно да ви видя, госпожо Дентън, както и всички вас. — Кимна и излезе от ресторанта.
Грейси рядко беше чувала по-неубедително извинение. Видя, че погледът на Сузи проследи Уей, докато той си проправяше път през масите, а после пое по тротоара.
Тъй като Боби Том продължаваше да се изживява като глухоням, тя пое инициативата да покани Сузи да се присъедини към тях.
— Тъкмо ни сервираха десерта. Да помолим ли сервитьора да донесе още един стол?
— О, не. Не, благодаря ти… трябва да тръгвам.
Боби Том най-после проговори.
— Малко е късно да шофираш сама до вкъщи.
— Ще пренощувам тук. С една приятелка ще присъстваме на симфоничен концерт в Центъра по изкуствата.
— Коя приятелка?
Грейси направо виждаше как Сузи се свива и рухва под силата на неодобрението му и му беше бясна, задето така я измъчваше. Ако майка му искаше да се вижда с господин Сойър, това си беше нейна работа, а не негова и Сузи би трябвало да му каже. Но в този момент тя изглеждаше повече като дете, докато Боби Том се бе вживял в ролята на строг, критичен родител.
— Не я познаваш. — Ръката на Сузи се стрелна към косата й. — Е, довиждане на всички, насладете се на десерта си. — Напусна забързано ресторанта, а когато стигна до тротоара, зави наляво, в противоположна посока на тази, в която бе поел Уей Сойър.
Сърцето на Сузи блъскаше диво в гърдите й. Имаше чувството, че току-що са я заловили в изневяра и знаеше, че Боби Том никога няма да й го прости. Втурна се по тротоара, избягвайки двойки с бебета и групи японски туристи. Ниските токчета на дълбоко изрязаните й обувки, в кафяво и черно, отекваха върху неравните плочи в трескав каданс. Беше изминал близо месец от онази забранена нощ, която двамата с Уей прекараха заедно, и оттогава вече нищо не беше същото.
Спомняше си колко нежен беше той с нея на следващата сутрин, въпреки осъдителното й мълчание. Докато пътуваха с колата към игрището за голф, той й каза, че никога повече няма да я докосне, но би искал да я вижда. Тя се държа, като че ли нямаше избор — все едно той щеше да затвори „Росатех“, ако не направи това, за което настоява — ала тайно в сърцето знаеше, че не е истина. Въпреки коравата му фасада, подобна жестокост не бе в природата му.