Очакваше ледено високомерие, уверена, че тази разкошна жена би могла да изпитва единствено презрение към някой толкова невзрачен като нея, но се изненада, когато вместо това очите на по-възрастната жена я погледнаха със смесица от приятелство и любопитство.
— Фийби Кейлбоу — отвърна тя и стисна силно ръката й. — Приятно ми е да се запознаем, Грейси. Едва миналата седмица узнах за годежа ви.
— Сигурна съм, че за всички е било изненада — отвърна Грейси сковано, не знаейки как да възприема тази жена, която приличаше на сексбогиня, но излъчваше топлина и уют като Майката Земя.
— Аз определено разбирам избора му.
Грейси я изгледа остро, сигурна, че жената й се подиграва, но Фийби Кейлбоу изглеждаше напълно сериозна.
— Близначките ще бъдат съсипани. Моите дъщери бяха убедени, че той ще ги изчака да пораснат и някак си ще се ожени и за двете. Ние имаме четири деца — обясни тя, — включително тримесечен син. Аз още го кърмя, така че го доведохме с нас. В момента е в къщата на Сузи с бавачка.
Боби Том се паникьоса.
— Кълна се, Фийби, ако започнеш да обсъждаш кърменето, веднага ще изляза от тази стая.
Фийби се засмя и го потупа по ръката.
— Добре дошъл в света на семейните. Ще свикнеш.
Грейси побърза да пропъди от съзнанието си образа на бебетата на Боби Том — палави и красиви малки момчета, също толкова неустоими като баща си. Не мислеше, че може да изпита повече болка, ала представата за Боби Том с деца, които не са нейни, я накара да се почувства още по-нещастна.
Тълпата започна да се изнася към трапезарията, когато едър, хубав мъж, в началото на четирийсетте, се появи зад Фийби и я прегърна през раменете.
— Ако искаш да вербуваш някои нови попълнения, няма по-добро място от това — рече с мекия си, провлачен южняшки говор. — Сред тълпата тази вечер има двама наистина добри играчи, които изглежда не са доволни от собственика на отбора си.
Фийби тутакси застана нащрек. В същото време наклони глава, извърна се и погледна мъжа с такава нежност, че на Грейси й се прииска да заплаче. Понякога Боби Том я гледаше по същия начин, но погледът му не означаваше същото.
— Грейси, това е съпругът ми Дан Кейлбоу. Беше треньор на Боби Том. Дан, Грейси Сноу.
Кейлбоу се усмихна.
— Радвам се да се запознаем, госпожице Сноу. Това е много приятно парти. — Извърна се към Боби Том. — Някой ми каза, че годеницата ти е тук, господин Филмова звезда. Не мога да повярвам, че най-после се реши да се ожениш. Кога ще ме запознаеш с нея?
Фийби докосна ръката му.
— Грейси е годеницата на Боби Том.
Кейлбоу побърза да прикрие изненадата си.
— Ами, за мен е голяма чест и удоволствие. Освен това ми се струвате толкова симпатична и мила дама. Моите съболезнования, мадам. — Усилията му да замаже гафа си с добродушна шега не успяха особено да намалят напрежението.
Обикновено Грейси умееше да води лек и приятен разговор, дори в неловки ситуации, но сега имаше чувството, че езикът й е залепнал за небцето. Стоеше пред тримата като пълна тъпачка в раздърпания си костюм, без да може да измисли нищо.
Боби Том пръв заговори:
— Ако ни извините за минута, двамата с Грейси трябва да си разменим няколко думи.
Фийби махна с ръка.
— Давайте, аз ще отида на лов за нови играчи, преди да седнем на масата.
Боби Том сграбчи ръката на Грейси и я задърпа навън, където несъмнено се канеше да й изнесе унищожителна лекция, но преди да успеят да се измъкнат, грамаден, тъмнокос мъж с месест, леко крив нос и деликатна уста, го улови за лакътя.
— Май се криеш от мен, Боби Том. Чух, че ще се жениш. Къде е щастливката?
Боби Том стисна зъби.
— Това е щастливката.
Този мъж определено не беше толкова умел в прикриването на чувствата си като Дан Кейлбоу и едва не се задави. Грейси усети ръката на Боби Том да обвива раменете й и ако не го познаваше по-добре, щеше да реши, че жестът му е закрилнически.
— Грейси, това е Джим Бийдерот. Дълги години беше куотърбек на „Старс“ и двамата сме изиграли много хубави мачове заедно.
Бийдерот явно беше ужасно смутен.
— Приятно ми е да се запознаем, Грейси.
Лутър изникна между тях, избавяйки Грейси от нуждата да отговори.
— Пастор Франк ще прави обръщение. Хайде, вие двамата, идвайте.
Грейси усещаше смущението на Боби Том, докато Лутър ги влачеше към трапезарията.
— По-късно ще поговорим — процеди той през стиснатите си зъби. — Не си мисли, че ще се измъкнеш.