— Разбирам. — Грейси имаше още цяла дузина въпроси към него, но усети, че не е в настроение за по-нататъшни разговори и тъй като не желаеше да го дразни, предпочете да си замълчи. Хрумна й, че да си знаменитост си има и своите отрицателни страни. Ако можеше да се съди по разговорите от тази сутрин, изглежда ужасно много хора искаха да получат частица от Боби Том Дентън.
Телефонът зазвъня. Боби Том въздъхна и разтри очите си.
— Грейси, имаш ли нещо против ти да поемеш обажданията и да казваш на който и да се обади, че съм на голф игрището?
По принцип Грейси не беше привърженик на лъжите, но той изглеждаше толкова изтощен, че тя се съгласи да направи това, за което я помоли.
След още седем часа Грейси с недоумение се взираше в олющената червена врата на един занемарен бар в Мемфис със странното име „Бар на лъжците“.
— Изминахме стотици километри, за да дойдем тук?
— За теб ще е полезен житейски урок. Друг път стъпвала ли си в бар?
— Разбира се, че съм стъпвала в бар. — Не сметна за необходимо да му признае, че говореше за бар към един съвсем приличен ресторант. Докато този бар тук се отличаваше само с неоновата си реклама, оформена като голяма, но пречупена буква „М“, унило примигваща над един мръсен прозорец, насред някаква окаяна уличка, чийто тротоар отпред бе заринат с боклуци. Но тъй като той вече я бе задържал при себе си по-дълго, отколкото бе очаквала, не желаеше повече да му възразява, макар в същото време да не искаше да изостави отговорността си.
— Опасявам се, че не разполагаме с време за това заведение.
— Грейси, скъпа, ако не свикнеш да приемаш живота по-безгрижно, ще те тресне някой инфаркт още преди да си прехвърлила четирийсетте.
Тя нервно захапа долната си устна. Вече беше събота вечерта. Заради това отклонение им оставаше да пропътуват още хиляда сто и двайсет километра до Телароса. Напомни си обаче, че не бяха длъжни да се появят в градчето преди понеделник сутринта, така че все пак разполагаха с достатъчно време, освен ако Боби Том не се впуснеше в някакви много продължителни забавления. Но дори и така не беше спокойна.
Все още не можеше да повярва, че бе решил да стигне до Телароса по пътя, минаващ през Мемфис, когато — както на няколко пъти бе изтъкнала — според пътната карта в жабката най-прекият път беше през Сейнт Луис. Но той не спираше да твърди, че не би могъл да я остави да пропилее нито ден повече от живота си, което неминуемо щяло да се случи, ако не посетят най-приятното място за забавления на изток от река Мисисипи. Само допреди няколко минути тя си бе въобразявала, че ще я отведе в някакъв малък, но изискан и скъп ресторант, може би с френска кухня.
— Не можем да останем много дълго — твърдо му заяви тя. — Ще са ни необходими още няколко часа път с колата, за да наваксаме това отклонение, преди да потърсим къде да пренощуваме.
— Както кажеш, скъпа.
Шумните звуци на кънтри и уестърн, долитащи от бара, започнаха да обиждат слуха й още от мига, в който той разтвори широко вратата и тя пристъпи в задимения „Бар на лъжците“. Квадратни дървени маси бяха разхвърляни върху изронен и изпоцапан под с шахматно подредени оранжеви и кафяви плочки. Вътре бе пълно с реклами на бира, с календари с момичета, оплюти от мухите, а по стените висяха еленови рога. След като погледът й набързо пробягна през тълпата, която никак не й допадна, Грейси докосна ръката му.
— Зная, че искаш да се отървеш от мен, но ще ти бъда особено благодарна, ако не го направиш тук.
— Не бива да се безпокоиш за това, скъпа. Или поне докато не ме ядосаш с нещо.
Докато тя се опитваше да преглътне това тревожно предупреждение, една силно гримирана брюнетка с тюркоазна пола и плътно прилепнала бяла блуза се хвърли в прегръдките му.
— Боби Том!
— Здравей, Триш.
Той се наведе да я целуне. В момента, в който устните им се докоснаха, тя разтвори уста и го засмука като прахосмукачка, за да притегли езика му, сякаш беше килим, от който прахта не беше обирана от месеци. Боби Том се отдръпна от нея, след което й подари една от своите изкусителни усмивки, от които омекваха колената на всички жени, които се озоваваха в опасна близост до него.
— Кълна ти се, Триш, че след всеки развод ставаш все по-красива. Шаг още ли е тук?
— Там е, в ъгъла, с Ей Джи и Уейн. Обадих се и на Пит, точно както ми поръча, когато ми се обади.