Вече си бе научила урока и нямаше никакво намерение отново да го изпуска от поглед. Заобиколи преградата, разделяща сепарето от основното помещение, и се озова в една тясна пиша с телефон на стената. Докато оглеждаше телефонните номера и графитите, надраскани по стените, тя откри, че тук се чуваше леко ехо от разговора в сепарето. Макар да нямаше намерение да подслушва, различи с лекота вече познатия й провлачен тексаски говор.
— От всички жени в живота ми ти най-добре ме разбираш, Триш.
— Радвам се, че ми вярваш толкова много, за да ми се довериш, Би Ти. Зная колко е трудно за мъж като теб да говори за миналото си.
— Нямам нищо против да заблуждавам някои жени, но ти, Триш, си наистина много мила дама и не бих могъл да ти причиня това, особено след като още си толкова уязвима след последния ти развод.
— Разбира се, всички ние се питаме защо не си се оженил.
— Сега вече знаеш, скъпа.
Явно това беше личен разговор и Грейси знаеше, че трябва да се отдалечи. Потисна решително любопитството си и тъкмо се канеше да отстъпи крачка назад, когато чу как Триш отново заговори:
— Никой не трябва да израства с майка, която е… Е, с майка като твоята.
— Можеш спокойно да го кажеш, Триш. Майка ми беше проститутка.
Очите на Грейси се разшириха от изненада.
Чувственият глас на Триш преливаше от симпатия.
— Не е нужно да говориш, ако не желаеш.
— Понякога помага да се говори за тези неща — въздъхна Боби Том. — Може би няма да разбереш, но най-лошото не беше да си свидетел как влачи различни мъже у дома посред нощ или дори да не знаеш кой е баща ти. Най-лошото бе, когато се появяваше на спортните състезания в гимназията съвсем пияна, с размазан грим. Носеше обици с изкуствени диаманти и толкова прилепнали панталони, че всеки можеше да забележи, че под тях не носи бельо. Никоя жена, освен майка ми, не носеше обувки с високи токчета по време на състезанията в петък вечер. Тя беше най-пропадналата жена в Телароса, Тексас.
— Какво стана с нея?
— Още живее там. Още пуши цигари, пие уиски и върти номера, когато е в настроение. Колкото и пари да й давам, няма никакво значение. Предполагам, че проститутката винаги си остава проститутка. Но тя е моя майка и аз я обичам.
Грейси остана трогната от неговата лоялност. В същото време силно се разгневи срещу жената, която така ужасяващо пренебрегваше майчинските си отговорности. Може би пропадналият начин на живот на майка му обясняваше нежеланието му да се завърне в Телароса.
В сепарето надвисна тишина и тя рискува, като надникна иззад ъгъла, но тутакси съжали. Триш се беше увила около Боби Том като лиана. И докато красивата брюнетка го целуваше, всичко в Грейси омекна и се разтопи. Въпреки че знаеше, че копнее за звездите, искаше именно тя да се притиска сега към силното му, кораво тяло. Искаше да бъде една от жените, които можеха на воля да целуват Боби Том Дентън.
Облегна се на стената и стисна очи, докато се бореше с пристъпа си, едновременно горчив и мъчителен. Дали някога някой мъж ще целува нея така?
Не който и да е мъж, прошепна дяволът в нея. А тексаски плейбой с порочна репутация.
Пое дълбоко дъх и се скастри да не бъде такава глупачка. Нямаше смисъл да плаче за луната, когато добрата стара здрава земя си оставаше най-доброто, на което можеше да се надява.
— Триш! Къде е тази кучка?
Унесът й секна внезапно при звука на агресивен, пиянски глас и Грейси видя едър, чернокос мъж да се втурва към Боби Том и Триш.
Очите на Триш се разшириха от ужас. Боби Том пристъпи чевръсто напред, за да я скрие зад гърба си.
— По дяволите, Уорън, мислех, че много отдавна си умрял от бяс.
Уорън изпъчи широките си гърди и се люшна напред.
— Това не е ли господин Хубавеца? Скоро духал ли си на някого?
Грейси ахна, но Боби Том само се усмихна.
— Не съм, Уорън, но ако някой ме помоли, със сигурност ще го насоча към теб.
Уорън очевидно не оцени чувството за хумор на Боби Том и със заплашително ръмжене се хвърли пиянски напред. Триш притисна пръсти към устата си.
— Не го дразни, Би Ти.
— О, скъпа, Уорън няма да се ядоса. Той е прекалено тъп, за да проумее кога го обиждат.
— Ще ти откъсна главата, хубавецо!
— Ти си пиян, Уорън! — изпищя Триш. — Моля те, върви си.
— Млъквай, шибана курво!