Боби Том въздъхна.
— Защо трябваше да идваш и да наричаш бившата си жена с такива гадни имена? — Със светкавично движение, което Грейси едва не пропусна, той замахна и юмрукът му се стовари върху челюстта на Уорън.
Бившият съпруг на Триш изрева от болка и рухна на пода. Тълпата клиенти в бара веднага наобиколи двамата мъже, като ги закри от погледа на Грейси. С помощта на лактите си тя си проправи път сред няколко жени. Когато излезе най-отпред, Уорън вече се изправяше, притиснал ръка към челюстта си.
Боби Том стоеше прав, опрял ръце на кръста си.
— Искаше ми се да беше трезвен, Уорън, да можем да направим представлението по-интересно.
— Аз обаче съм трезвен, Дентън. — Свъсен неандерталец, все едно излязъл от една и съща утроба с Уорън, пристъпи тромаво напред. — Какво стана миналата година, котенце, когато играхте срещу „Оукланд Рейдърс“? Ти игра като някакъв лайнян боклук. Да не ти беше дошъл мензисът?
Боби Том засия, все едно току-що бе получил коледен подарък.
— Е, сега вече стана интересно.
За огромно облекчение на Грейси, Шаг, приятелят на Боби Том, също пристъпи навътре към центъра на кръга и запретна ръкави.
— Двама срещу един, Би Ти. Не обичам неравната игра.
Боби Том обаче веднага го отпрати.
— Не е нужно да се намесваш, Шаг. Тези момчета се нуждаят от лека тренировка, както и аз.
Неандерталецът замахна, обаче рефлексите на Боби Том явно не бяха пострадали от травмата в коляното му. Наведе се ловко и заби юмрук в ребрата на противника си, който тутакси се преви на две. В същия миг Уорън се хвърли напред и блъсна с рамото си Боби Том отстрани.
Боби Том се олюля, но бързо се изправи и халоса бившия на Триш така яко в корема, че го запрати на пода по гръб. Този път Уорън нямаше сили дори да се опита да се изправи на крака.
Неандерталецът обаче не беше чак толкова пиян, затова издържа по-дълго. Дори се опита да нанесе няколко удара, но накрая не успя да понесе мълниеносната атака на Боби Том. С разкървавен нос, мърморещ сърдито, той се заклатушка към изхода на бара.
Боби Том сбърчи разочаровано чело. Огледа тълпата със смътен копнеж, но не се намери друг желаещ да премери силите си с него. Накрая грабна една салфетка от най-близката маса, притисна я към малката рана на долната си устна, наведе се към ухото на Уорън и му прошепна нещо. Мъжът пребледня още повече, от което Грейси си направи извода, че Триш повече нямаше да има неприятности с бившия си съпруг. Боби Том се отдръпна от Уорън и прегърна Триш през кръста, преди да я поведе към джубокса.
Грейси въздъхна облекчено. Поне не се налагаше да звъни на Уилоу по телефона, за да й съобщи, че е изгубила звездата в бъдещия филм при пиянско сбиване в долнопробен бар.
Два часа по-късно двамата с Боби Том стояха пред рецепцията на луксозен хотел, намиращ се на двайсет минути път от бара.
— Надявам се да си разбрала, че не обичам да си лягам толкова рано — измърмори той.
— Сега е два през нощта. — През по-голямата част от живота си Грейси си бе лягала в десет вечерта, за да стане в пет сутринта, затова сега бе леко замаяна от умората.
— Тъкмо това ти казвам. Още е много рано. — Той довърши попълването на бланката за регистрация за апартамента, който бе поискал, отпрати пиколото, нарами сака си и взе лаптопа си от бюрото. — Ще се видим на сутринта, Грейси. — И тръгна към асансьора.
Рецепционистът я погледна очаквателно.
— Мога ли да ви помогна?
— Аз… ъъ… съм с него — запелтечи тя, изчервена до корените на косата си.
Грабна куфара си и забърза след него. Чувстваше се като кокер шпаньол, подтичващ след господаря си. Поне успя да се напъха в кабината на асансьора, миг преди вратите да се затворят.
Той я изгледа подозрително.
— Успя ли да се регистрираш?
— Тъй като ти… ъъ… си взе апартамент, помислих, че мога да спя на дивана.
— Грешиш.
— Обещавам ти, че дори няма да усетиш присъствието ми.
— Вземи си отделна стая, госпожице Грейси. — Говореше меко, но заплахата, спотаена в очите му, я разтревожи.
— Знаеш, че не мога да направя това. В мига, в който те оставя сам, ще потеглиш без мен.
— Не можеш да си сигурна, докато не се случи. — Вратите се отвориха и той пристъпи по застлания с килим коридор.
Тя се втурна след него.
— Няма да те безпокоя.
Той огледа номерата на стаите.
— Грейси, извини ме, че ти го казвам, но започваш да се превръщаш в истински трън в задника.