— Осъзнавам го и се извинявам.
Лека усмивка пробягна по лицето му, но изчезна веднага щом се спря пред вратата в края на коридора. Пъхна електронната карта в ключалката. Просветна зелена светлина и той натисна дръжката. Преди да влезе вътре, Боби Том се наведе назад към нея и леко я целуна по устните.
— Приятно ми е, че се запознахме.
Зашеметена, тя видя как вратата се тръшна пред лицето й. Устните й изтръпнаха. Притисна пръстите си към тях. Искаше й се усещането от целувката да остане завинаги.
Секундите бавно отминаваха. Удоволствието от целувката помръкна. Раменете й провиснаха. Той бе решил да продължи без нея. Тази вечер или по-точно тази сутрин… нямаше представа кога точно, но не се съмняваше, че ще потегли сам. Знаеше го със същата увереност, с която знаеше и другото — че не можеше да позволи това да се случи.
Изтощена, пусна куфара на килима, приседна до него и се облегна на вратата. Просто щеше да прекара нощта тук. Сви колене, обгърна ги с ръце и отпусна глава върху тях. Само ако я беше целунал истински… Очите й неусетно се затвориха.
С леко възклицание политна назад, когато вратата се отвори зад гърба й. Успя да се изправи на крака и се озова лице в лице срещу Боби Том. Но тъй като той не изглеждаше особено изненадан, младата жена заподозря, че я е наблюдавал през шпионката, докато я е чакал да си отиде.
— Какво си мислиш, че правиш? — попита той с пресилено търпение.
— Опитвам се да поспя.
— Няма да прекараш нощта пред вратата ми.
— Ако някой ме види, просто ще си помисли, че съм една от почитателките ти.
— Ще си помисли, че си откачена. Това ще си помисли!
За някой, който се държеше толкова приятелски с всички около него, определено беше доста раздразнителен с нея. Грейси знаеше, че понякога наистина въздействаше така на хората.
— Ще си взема отделна стая, но само ако ми дадеш честната си дума, че на сутринта няма да тръгнеш без мен.
— Грейси, аз не зная какво ще направя дори след час, да не говорим за сутринта.
— Тогава, опасявам се, че ще трябва да остана тук.
Той потри брадичката си с палец — жест, за който тя вече знаеше, че означава, че вече е взел решение, но искаше да изглежда все едно още се колебае.
— Ето какво ще ти кажа. Още е твърде рано за сън. Може да ме позабавляваш малко, докато стане време за лягане.
Тя кимна в знак на съгласие, но се зачуди за какво ли забавление говореше.
Боби Том внесе куфара й в апартамента и затвори вратата. Щом влезе вътре, Грейси се озова в просторен хол, декориран в прасковено и зелено.
— Красиво е тук.
Той се огледа, все едно за пръв път виждаше този хол.
— Предполагам, че е красиво. Не обърнах внимание.
Как можеше да не забележи нещо толкова красиво? В средата на хола имаше няколко удобни фотьойла и столове. Пред френските прозорци видя правоъгълна маса, с дървен плот, а върху античен скрин бяха аранжирани красиви разноцветни копринени цветя. Тя се заоглежда с възхищение.
— Как може да не забележиш всичко това?
— По-голямата част от живота си съм прекарал в хотели, затова мисля, че съм претръпнал.
Тя почти не го чу, когато се втурна към прозорците, за да се полюбува на пейзажа с тънещата в мрак вода и примигващите далечни светлини.
— Това там е река Мисисипи.
— Ъхъ. — Той свали стетсъна си и влезе в банята.
Обхвана я вълнение, докато се опитваше да възприеме факта, че се намира в хотелска стая, от която се разкриваше такава прекрасна гледка. Закрачи из хола, изпробва колко са удобни дивана и плетените столове. После започна да отваря чекмеджетата на бюрото, да докосва принадлежностите за писане на писма. Обърна се към високия шкаф с вграден телевизор. Погледът й се плъзна машинално по телевизионната програма за седмицата и се спря върху едно заглавие — „Горещи мажоретки“.
Заглавието я привлече. При малкото случаи, когато бе отсядала в хотели, се бе изкушавала да погледа някои от филмите по платените порноканали, но винаги я обезсърчаваше мисълта, че таксата за тях ще се появи в сметката й за престоя в хотела и някой можеше да я види.
— Искаш ли да погледаш нещо?
Главата й рязко подскочи, когато Боби Том се появи изненадващо зад нея. Тя пусна телевизионната програма.
— О, не. Вече стана много късно. Прекалено късно. Ние наистина трябва… трябва да ставаме рано и…
— Грейси, да не би да гледаше програмата на порнофилмите?