Опря кокалчетата на пръстите си върху рамката на прозореца. Щеше да се разсмее, ако не беше толкова нелепо. Онзи филм дори не беше истинско порно, а след първите пет минути тя вече се бе превърнала в бомба, която можеше да експлодира и той нямаше как да не реагира на това.
За един кратък миг, докато я наблюдаваше, той действително се замисли за възможността да се възползва от това, което тя бе прекалено готова да му предложи. И тъкмо това беше най-глупавото от всичко. За бога, та той бе самият Боби Том Дентън. Може и да беше напуснал спорта, но това не означаваше, че е паднал толкова ниско, че да се занимава с такива като Грейси Сноу.
Извърна се с гръб към прозореца и отиде до бюрото, свърза модема на лаптопа си към телефонната линия и седна на стола. Но ръцете му не помръднаха повече, след като въведе паролата за електронната поща. Тази нощ не беше в настроение да се занимава със сделки.
Не можеше да забрави изражението на Грейси, докато се любуваше на изгледа към Мисисипи. Откога самият той не бе изпитвал такъв ентусиазъм? През целия ден Грейси му обръщаше внимание на неща, които той от години бе престанал да забелязва: красивите очертания на облаците, шофьор на камион, който приличал на певеца Уили Нелсън, дете, което им помаха с ръка през задния прозорец на семеен ван. Кога бе изгубил досега си с обикновените удоволствия?
Погледна към клавиатурата и си припомни колко много се забавляваше със сделките си. Отначало просто играеше с акциите на фондовата борса, но после си купи малка компания за спортни стоки. След това инвестира в една радиостанция. Накрая дойде ред на компания за производство на маратонки. През годините беше допускал грешки, но успя да натрупа доста пари. Обаче сега не можеше да си спомни какъв е бил смисълът във всичко това. Мислеше си, че да участва във филм ще се окаже добър начин да се поразсее, но точно днес, в навечерието на началото на снимките, не успяваше да събере ентусиазъм и за тази идея.
Разтри очи с палец и показалец. Тази вечер бе обещал на Шаг да му помогне да открие новия си ресторант. Даде пари назаем на Ели и обеща на Ей Джи, че ще позволи на племенника му да го интервюира за училищния вестник. Боби Том смяташе, че след като още от момента на раждането си е бил орисан да стане звезда, нямаше право да отказва, но понякога чувстваше как бавно се задушава от всички искания, които отправяха към него.
Сега трябваше да отиде в Телароса, за да направи поредното плащане по дълга си към малкия град, където бе отраснал, обаче напоследък бе започнал да се съмнява дали постъпва правилно. Въпреки факта, че именно той бе настоял снимките на филма да бъдат там, не беше готов да се изправи пред съгражданите си. Знаеше, че вече е само бивша легенда, но те все още не го бяха осъзнали и продължаваха да искат частица от него.
Присъствието му в Телароса щеше да разбуни духовете, както ставаше винаги, и не всички щяха да го посрещнат с отворени обятия. Преди няколко месеца бе имал изключително неприятна среща с Уей Сойър заради плановете на Сойър да премести филиала на „Росатех“ — фирма за електроника, която до голяма степен подхранваше икономиката на Телароса. Този мъж бе безскрупулен и Боби Том не умираше от желание отново да се среща с него. Сложни бяха отношенията му и с Джъмбо Такъри, новият шеф на полицията в градчето, враг на Боби Том Дентън още от училище. Ала най-лошото от всичко щеше да бъде роякът от жени, които нямаха представа, че сексуалното му желание бе изчезнало заедно с футболната му кариера и че той задължително трябваше да се погрижи те да не разберат за тази подробност от живота му.
Загледа се невиждащо в клавиатурата. Какво да прави с останалата част от живота си? Толкова дълго бе живял под блясъка на славата, че нямаше представа как се живее без нея. От дете той винаги бе най-добрият: най-способният от Тексас, от всички американци, от всички професионалисти. Но вече нямаше да бъде най-добрият. От преуспелите мъже не се очаква да се изправят пред подобна криза, докато не се пенсионират около шейсетте. Но той се бе пенсионирал на трийсет и три и вече не знаеше кой е. Знаеше как да бъде най-добрият уайд рисийвър, знаеше как да бъде „Най-добрият играч на годината“, но нямаше представа как да бъде обикновено човешко същество.