Выбрать главу

Една особено продължителна женска въздишка, долетяла откъм телевизора, прекъсна мислите му и той се намръщи, като си спомни, че не е сам. Все по-рядко му се случваше да изпитва искрено забавление и тъкмо заради това бе позволил на Грейси Сноу да остане с него през целия ден, но като си припомни как тялото му реагира на нейната възбуда, повече не му беше до смях. Да се възбуди от такъв благотворителен случай, какъвто беше Грейси — и то по начин, за който дори не му се мислеше — му изглеждаше като последната степен на унижението. Символ на това, доколко ниско можеше да падне. Не че тя не беше наистина мила жена, но определено не беше от онези, за които Боби Том Дентън бе роден.

Точно тогава взе решението. Имаше предостатъчно проблеми в живота си и не искаше да си създава нови. Първата му работа на сутринта ще бъде да се отърве от нея.

4

Отвън се чуваше звън на църковни камбани, когато Грейси отиде до вратата на спалнята и почука леко.

— Боби Том, закуската е готова.

Никакъв отговор.

— Боби Том?

— Ти си истинска — простена той. — А аз се надявах, че си само лош сън.

— Поръчах закуска на румсървиса и я донесоха.

— Върви си.

— Вече е седем часа. Очакват ни дванайсет часа път. Наистина трябва да тръгваме.

— Тази стая има балкон, скъпа. Ако не ме оставиш на мира, ще те изхвърля през него.

Тя се отдалечи от вратата на спалнята му, отиде до масата в хола и хапна малко от пая с боровинки, но беше твърде уморена, за да яде повече. През цялата нощ се будеше и при най-малкия шум, изплашена да не би Боби Том да се измъкне от хотела, докато тя спи.

В осем часа позвъни на Уилоу, за да й докладва за съмнителния напредък в мисията си. После отново се опита да го измъкне от леглото.

— Боби Том, наспа ли се, защото вече действително трябва да тръгваме.

Никакъв отговор.

Предпазливо отвори вратата. Устата й пресъхна, като го видя проснат на леглото по корем, гол, само с усукан около бедрата чаршаф. Краката му бяха раздалечени, като единия бе сгънат. Въпреки плашещите белези около едното му коляно, краката му бяха силни и красиви. Кожата му изглеждаше бронзова на фона на колосания бял чаршаф. Златистите косъмчета по прасците му проблясваха на утринната светлина, проникваща през пролуката между завесите. Едното му стъпало беше заровено в одеялото в края на леглото; другото беше открито, дълго и тясно, с висок и добре оформен свод. Погледът й се задържа върху грозните червеникави белези по дясното му коляно, после продължи нагоре по бедрата му и чаршафа, увит около тях. Ако този чаршаф беше вдигнат само с осем сантиметра по-нагоре…

Грейси остана шокирана от силата на желанието си да види най-интимните части на тялото му. Всички мъжки тела, които бе виждала досега, бяха на старци. Дали Боби Том приличаше на онези мъже от порнофилма, който бе гледала снощи? Потръпна.

Той се претърколи на леглото и придърпа чаршафа към себе си. Косата му беше гъста и разрошена, леко накъдрена над слепоочията му. По кожата на бузата му се бе образувала гънка от притискането на главата му върху възглавницата.

— Боби Том — промълви тя тихо.

Едното му око леко се отвори. Гласът му беше дрезгав от съня.

— Съблечи се или излез.

Тя пристъпи решително към прозорците и дръпна шнура на завесите.

— Тази сутрин явно някой е много кисел.

Боби Том изпъшка, когато светлината обля стаята.

— Грейси, животът ти е сериозно застрашен.

— Искаш ли да пусна душа?

— И да ми изтриеш гърба?

— Не мисля, че е необходимо.

— Опитвам се да бъда любезен, но ти май не схващаш. — Най-после се надигна, затършува из портфейла, оставен върху нощното шкафче, и измъкна няколко банкноти. — Таксито до летището е за моя сметка — рече и й подаде банкнотите.

— Първо душа, после ще поговорим. — С тези думи тя побърза да се изниже от стаята.

Час и половина по-късно той все още не се бе отказал от опитите си да се отърве от нея. Тя вървеше забързано по тротоара към фитнес клуба на Мемфис. В ръцете си стискаше бяла хартиена торбичка, съдържаща голяма чаша с прясно изцеден портокалов сок. Отначало не можа да го вдигне от леглото, а сетне той й заяви, че няма и да помисли за тръгване, докато не си направи утринната гимнастика. Веднага щом влязоха във фоайето на фитнес клуба, той пъхна в ръката й няколко банкноти и я помоли да отскочи до ресторанта зад ъгъла и да му вземе портокалов сок, докато той се преоблича в екипа за фитнес.