Преди да успее да го спре, той отвори вратата, вдигна я на ръце и я остави насред паркинга.
Тя тревожно извика:
— Нека да поговорим!
Той не й обърна внимание, а отиде до багажника и извади куфара й.
Тя се втурна към него.
— Ние сме разумни хора. Сигурна съм, че можем да постигнем компромис. Сигурна съм, че…
— Сигурен съм, че не можем. От хотела ще ти повикат такси. — Пусна куфара й на асфалта, качи се в тъндърбърда, запали двигателя и го форсира.
Без да му мисли, Грейси се хвърли на асфалта пред гумите на тъндърбърда, като здраво стисна очи.
Дългите, натежали като олово секунди продължаваха да се нижат. Топлината от асфалта проникваше през торбестата й жълтокафеникава рокля. От миризмата от ауспуха й се зави свят. Тогава усети как сянката му надвисна над нея.
— Ако искаш да запазиш живота си, ние с теб трябва да сключим сделка.
— Каква сделка? — Тя си позволи да отвори очи.
— Ще престана с опитите да се отърва от теб…
— Това е справедливо.
— … ако до края на пътуването правиш само това, което ти кажа.
Докато се изправяше на крака, Грейси се замисли върху предложението.
— Не вярвам това да свърши работа — поде предпазливо. — В случай че никой не ти го е казвал досега, трябва да знаеш, че невинаги се държиш отговорно.
Той присви очи под периферията на стетсъна си.
— Няма да се разберем, Грейси, ако не се съгласиш на това. Ако искаш да пътуваш в тази кола, ще трябва да забравиш за началническите си маниери и да правиш това, което ти се казва.
При това положение на нещата, тя нямаше друг избор, освен да приеме поражението с финес.
— Много добре.
Той върна куфара й в багажника. Грейси се настани на седалката до шофьора. Като се върна на мястото си зад волана, Боби Том гневно завъртя ключа.
Тя погледна часовника си, а после пътната карта, която вече бе разучила.
— Само още нещо, преди да потеглим. Може да не го осъзнаваш, но вече минава десет, а утре в осем сутринта трябва да сме на снимачната площадка. Остават ни около хиляда сто и двайсет километра път. Струва ми се, че най-късият маршрут е…
Боби Том изтръгна картата от ръцете й, смачка я на топка и я изхвърли през прозореца. След броени минути излязоха на магистралата.
За нещастие поеха на изток.
Във вторник вечерта Грейси трябваше да признае пред себе си, че се е провалила. Докато гледаше как чистачките забърсват предното стъкло на тъндърбърда и слушаше ромона на дъжда по покрива над нея, премисляше случилото се през последните няколко дни. Въпреки че вече бяха стигнали до Далас, тя не бе успяла да заведе Боби Том в Телароса в уречения срок.
Дъждовните капки блестяха по капака на колата, когато ги осветяваха фаровете на насрещно движещите се коли. Грейси се опитваше да не мисли за гневните упреци на Уилоу по телефона, а вместо това се опита да се съсредоточи върху положителната страна на ситуацията. През последните няколко дни видя много повече от страната, отколкото си бе представяла, и се срещна с интересни хора: кънтри певци, инструктори по аеробика, с много футболисти, както и с един мил травестит, който я научи на няколко хитри начина как да си връзва шалчето около врата.
Най-хубавото беше, че Боби Том не се опита да се отърве от нея. Макар още да не й бе напълно ясно защо не я изостави в Мемфис, понякога я обземаше странното усещане, че той просто не искаше да остава сам. С изключение на един неприятен инцидент, когато спря тъндърбърда по средата на един мост, измъкна я от колата и я заплаши, че ще я хвърли, двамата се разбираха доста добре. При все това тази вечер тя определено се чувстваше неловко.
— Удобно ли ти е, Грейси?
Тя не отмести очи от чистачките на предното стъкло.
— Добре съм, Боби Том. Благодаря, че ме попита.
— Струва ми се, че доста си се притиснала към дръжката на вратата. Е, колата не е предназначена за трима пътници. Сигурна ли си, че не искаш да те върна в хотела?
— Сигурна съм.
— Боби Том, скъпи, нима тя възнамерява да остане с нас през цялата нощ? — Черил Лин Хауъл, дамата му за вечерта, прозвуча доста кисело, докато се сгушваше в рамото му.
— Повярвай ми, скъпа, никак не ми е лесно да се отърва от нея. Защо не се престориш, че просто я няма?
— Как да стане това, когато ти не спираш да си говориш с нея? Кълна се, Боби Том, тази вечер говориш повече с нея, отколкото с мен.
— Сигурен съм, че не е вярно, скъпа. Тя дори не седеше с нас в ресторанта.