— Седеше на съседната маса, а ти не спря да се въртиш и да й задаваш въпроси. Освен това изобщо не ми е ясно защо ти е нужен бодигард.
— Защото на този свят има много опасни хора.
— Може и така да е, но ти си по-силен от нея.
— Но тя е по-добър стрелец. Грейси е истинска магьосница със своя „Узи“.
Грейси сподави усмивката си. Той беше пълен безсрамник, но невероятно изобретателен. Тя се измести леко към средата на седалката. Тясното купе на стария тъндърбърд не се оказа чак такъв проблем, колкото се опасяваше. Макар че двете с Черил Лин трябваше да си поделят седалката до шофьора, бившата кралица на красотата на практика се бе настанила в скута на Боби Том. Някак си бе успяла да възседне скоростната кутия и пак да изглежда грациозно.
Грейси погледна със завист към дантелената й рокля с коралов цвят със смъкнати рамене. А нейната широка черна пола и блузата й на бели и червени райета я правеха да прилича на бостанско плашило.
Черил Лин отпусна ръка върху бедрото на Боби Том.
— Обясни ми отново кой точно те преследва. Мислех, че имаш проблеми само с делата за бащинство, а не с ЦРУ.
— Някои от онези дела за бащинство може яко да загрубеят. В този конкретен случай въпросната млада дама забрави да спомене за тесните връзки на баща й с организираната престъпност, докато не стана прекалено късно за признания. Нали така, Грейси?
Грейси се престори, че не го чу. Макар тайно да се възхищаваше на образа си като агент на ЦРУ, размахваща автоматичен пистолет „Узи“, Грейси знаеше, че с неговия характер не е особено разумно да го насърчава в лъжите.
Боби Том отново погледна към нея над бухналите руси къдрици на Черил Лин.
— Как бяха онези спагети, които поръча?
— Отлични.
— Не си падам много по онази трева, с която ги бяха поръсили.
— Да не би да говориш за соса песто?
— Каквото и да е, няма значение. Предпочитам сос с кайма.
— Не се и съмнявам. И с двойна порция мазни ребърца, нали?
— Само като си помисля за тях и устата ми се напълва със слюнка.
Черил Лин повдигна глава от рамото на Боби Том.
— Отново го правиш, Би Ти.
— Кое правя, скъпа?
— Говориш с нея.
— О, не е така, скъпа. Не и след като само ти си ми в ума.
Грейси леко се изкашля, само колкото да подскаже на Боби Том, че госпожица Самотна звезда и Кралица на каубойските сборища може да се впечатлява от неговите лигави глупости, обаче на Грейси тия не й минаваха.
Макар че донякъде вечерта бе притеснителна, в същото време беше и поучителна. Не се случваше всеки ден простосмъртна като нея да има късмета да наблюдава истински гений в действие. Никога досега не си бе представяла, че един мъж може да манипулира жените толкова умело. Боби Том беше изключително отстъпчив, невероятно чаровен, постоянно им угаждаше. Неизменно внимателен и грижовен, така че нито една от жените край него изглежда не осъзнаваше, че той прави само това, което му се нрави.
Спряха пред редица от къщи в мисионерски стил. Черил Лин се наведе и прошепна нещо в ухото на Боби Том. Той се почеса отстрани по врата.
— Не зная, скъпа. Май ще е доста неудобно, след като Грейси ни гледа, но ако не те притеснява, предполагам, че всичко е наред.
Това бе твърде много дори за Черил Лин и кралицата на красотата се съгласи неохотно да се оттегли за през нощта. Грейси наблюдаваше как галантният кавалер разтвори чадъра й и го държа над главата й, докато я придружаваше до вратата. Според нея Боби Том проявяваше здрав разум като зарязваше Черил Лин, макар да не проумяваше защо изобщо се бе съгласил да излезе с нея. Кралицата на красотата беше капризна и своенравна егоистка и доста по-глупава от омара, който бе поръчала за вечеря. При все това Боби Том се отнасяше към нея все едно бе образец на женствеността. Той беше идеален джентълмен с всички, освен с нея.
Грейси видя как Черил Лин се спря пред вратата на къщата и се уви около него като змия около Дървото на познанието. Не че той имаше нещо против. Тя притисна бедра към неговите с увереността на отдавнашна любовница. Въпреки че Грейси се смяташе за кротък и търпелив човек, склонен бързо да прощава и трудно да избухва, усещаше, че колкото по-дълго продължава тази целувка за лека нощ, толкова по-бързо се разпалва негодуванието й. Трябваше ли той да прави устна хирургия на всяка жена, която срещаше? Толкова много женски скалпове висяха на колана му, че можеше да се разхожда наоколо без гащи и никой нямаше да разбере, че е гол. Вместо да си губят времето с измислянето на нови и нови хапчета за отслабване, фармацевтичните компании биха направили много по-голяма услуга на женската част от населението, ако изобретят хапче против чара на Боби Том Дентън.