Гневът й се надигна, докато гледаше как госпожица Кралица на седлото прави опити да се покатери по краката му. Когато той се върна при колата, тя вече вреше и кипеше.
— Май ще трябва да отидем в спешното, за да ти бият инжекция против тетанус! — изфуча.
Боби Том повдигна едната си вежда.
— Явно не харесваш Черил Лин.
— Тя прекара много повече време да се оглежда наоколо, за да се увери, че всички са забелязали с кого е, отколкото да гледа теб. И нямаше нужда да поръчва най-скъпите ястия от менюто, само защото си богат. — С избухването си Грейси изпусна парата, насъбрана през четирите дни на объркване и безпомощност. — Ти дори не я харесваш. Това прави всичко още по-отвратително. Ти не можеш да понасяш тази жена, Боби Том Дентън, и не се опитвай да го отричаш, защото си ми напълно ясен. Ясен си ми от самото начало. Лъжеш повече от рибар. Всички онези глупости за ЦРУ и узитата. И ще ти кажа още нещо. Не вярвам и на една дума от всички онези приказки за дела за бащинство.
Той я погледна развеселен.
— Значи не вярваш…
— Не, не вярвам. Само глупости говориш.
— Глупости ли? — Ъгълчето на устната му се повдигна леко. — Намираш се в Тексас, скъпа. Тук го наричаме с добрата стара дума…
— Зная как го наричате!
— Тази вечер определено си много кисела. Ето какво ще ти предложа. Само за да те разведря. Какво ще кажеш, ако ти позволя да ме събудиш утре сутринта в шест? Ще потеглим направо към Телароса. До обяд ще сме пристигнали.
Тя го зяпна смаяно.
— Шегуваш се.
— Не съм чак толкова гаден, че да си правя майтап с нещо толкова близко и скъпо на сърцето ти.
— Обещаваш ми, че ще потеглим направо за там? И няма да има никакви отклонения, за да разгледаш ферма за щрауси или да посетиш учителката си от първи клас?
— Нали казах, че тръгваме направо за там.
Раздразнението й тутакси се изпари.
— Да. Добре. Звучи страхотно.
Грейси се отпусна в седалката, сигурна в едно. Ако утре пристигнат в Телароса, това щеше да стане, защото Боби Том иска да е там, а не защото тя настояваше.
Той се извърна към нея.
— Питам само от любопитство: защо не вярваш в онези дела за бащинство? Това е публично достояние.
Тя го бе заявила импулсивно, но след като се замисли над думите си, се убеди, че това е просто поредното преувеличаване на истината от страна на Боби Том.
— Мога да си представя, че си извършил нечестиви неща с много жени, но не мога да си представя, че ще изоставиш собственото си дете.
Боби Том я стрелна с поглед и устните му се извиха в едва доловима усмивка. Тя се разшири, когато той отново насочи вниманието си към пътя.
— Е? — изгледа го тя любопитно.
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Само ако ми кажеш истината, вместо всички онези измишльотини, с които баламосваш останалите.
Той побутна нагоре периферията на стетсъна си.
— Много отдавна една моя приятелка ме цапардоса по главата с дело за бащинство. Макар да бях съвсем сигурен, че бебето не е мое, направих всички кръвни тестове. Оказа се, че виновникът е старото й гадже, но тъй като той е истински кучи син, реших малко да й помогна.
— Дал си й пари? — Грейси бе наблюдавала достатъчно дълго как действа Боби Том, за да го опознае.
— Защо едно невинно дете да страда, ако баща му е негодник? — Той сви рамене. — Това се разчу и се превърнах в лесна мишена.
— И последваха още дела за бащинство?
Боби Том кимна.
— Чакай да отгатна. Вместо да се съдиш с тях, ти си уреждал издръжките.
— Уредих няколко попечителски фонда, само колкото да покрият най-необходимото — защити се той. — По дяволите, имам повече пари, отколкото мога да изхарча, а и всички те подписаха документи, потвърждаващи, че не съм бащата. Така че какво лошо има?
— Предполагам, че няма нищо лошо. Но не е честно. Не би трябвало да плащаш заради чужди грешки.
— Нито пък хлапетата трябва да плащат.
Тя се зачуди дали си мисли за трагедията на собственото му детство, ала изражението му бе неразгадаемо.
Боби Том натисна бутоните на телефона в колата и вдигна слушалката до ухото си.
— Бруно, нали не те събудих? Добре. Виж какво, нямам номера на Стив Крей. Нали нямаш нищо против да му се обадиш и да му кажеш да подготви „Барон“ за полет до Телароса утре. — Той навлезе в лявата лента. — Добре. Да, мисля да попилотирам малко, докато не работя. Благодаря, Бруно.