Уилоу вдигна глава, когато Боби Том се появи пред нея със закъснение от почти две седмици. Той изглеждаше бляскаво в черните си панталони, червената си риза и елека си от сива коприна. На главата му се кипреше черен стетсън с лента от змийска кожа. Грейси очакваше с голяма доза удоволствие хапливата й работодателка да се нахвърли върху него.
— Боби Том.
Уилоу изговори името му напевно, сякаш четеше строфа от сонет. Устните й се извиха в лека усмивка, а очите й засияха от замечтано удоволствие. Острите й ръбове направо се бяха загладили и докато вървеше напред, тя протегна ръце, за да поеме неговите.
Грейси се стъписа. Припомни си всичките упреци, които бе принудена да изтърпи, Боби Том бе посрещнат като герой, макар да бе единственият виновник за закъснението!
Не можеше повече да понася как Уилоу му се мазни. Извърна глава и погледът й попадна върху тъндърбърда. По блестящата доскоро повърхност на червената кола сега се бе наслоил много прах, а предното стъкло бе покрито със следи от убити мухички, но все още си оставаше най-красивата кола, която някога бе виждала. Колкото и смущаващи да бяха последните четири дни, в същото време бяха най-вълшебните в живота й. Боби Том и неговият червен тъндърбърд я бяха пренесли в един нов, вълнуващ свят. Независимо от конфликтите и споровете им, това бяха най-хубавите дни в живота й.
Младата жена се приближи до фургона на кетъринга, за да си вземе чаша кафе, докато чакаше Уилоу да довърши преклонението си в нозете на Боби Том. Екзотична брюнетка с дълги сребърни обици стоеше зад бара във фургона. Имаше тежък грим, мургава кожа и голи загорели ръце със сребърни гривни по китките.
— Искаш ли поничка към кафето?
— Не, благодаря. Не съм много гладна. — Грейси напълни една пластмасова чаша от машината за кафе.
— Аз съм Кони Камерън. Видях те да пристигаш с Боби Том. — Така изгледа тъмносиния й костюм, че Грейси се досети, че пак е направила грешен избор с облеклото си. — Отдавна ли го познаваш?
Отношението на жената в никакъв случай не би могло да се нарече приятелско и Грейси реши, че ще е по-добре да изясни недоразумението още от самото начало.
— Само от няколко дни. Аз съм една от асистентките на продукцията. Съпровождах го от Чикаго до тук.
— Хубава работа, ако успееш да я докопаш. — В погледа на Кони се появи хищен блясък, докато гледаше в далечината към Боби Том. — Едни от най-хубавите ми преживявания са в компанията на Боби Том Дентън. Той със сигурност знае как да те накара да се почувстваш стопроцентова жена.
Грейси не знаеше какво да отговори, затова само се усмихна и отнесе чашата си с кафе до една от сгъваемите маси. Взе си един стол и се опита за миг поне да забрави Боби Том, а вместо това да мисли само за новите си отговорности. Тъй като асистентите на продукцията бяха на дъното на йерархията, тя трябваше да се ограничава само до общуването с реквизиторите, разпечатването на списъците на екипа, изпълняването на всякакви дребни поръчки и още цяла дузина други подобни ангажименти. Като видя, че Уилоу се приближава, тя замря. Надяваше се да не чуе заповед за връщането си в офиса в Ел Ей. Не искаше това вълнуващо приключение да свърши, а при мисълта, че никога повече няма да види Боби Том Дентън, я прониза остра болка.
Уилоу Крейг беше малко под четирийсетте, кльощава, с вид на заклета привърженичка на най-строгите диети. Излъчваше дива енергия, пушеше цигара след цигара „Марлборо“ и можеше да бъде рязка до грубост, но въпреки това Грейси изпитваше огромно възхищение към нея. Надигна се, за да я поздрави, но Уилоу й махна с ръка да не става от стола си, като се отпусна на съседния.
— Трябва да поговорим, Грейси.
От резкия й тон Грейси мигом се почувства притеснено.
— Добре. С нетърпение очаквам да науча какви са новите ми задължения.
— Това е едно от нещата, които искам да обсъдим. — Уилоу измъкна пакет „Марлборо“ от джоба на светлокафявия си работен комбинезон. — Знаеш, че не съм доволна от начина, по който се справи с тази задача.
— Съжалявам. Постарах се с всички сили, но…
— Резултатите, а не извиненията са важни в този бизнес. Неспособността ти да доведеш навреме нашата звезда ни струва извънредно скъпо.
Грейси преглътна всичките обяснения, които бяха на върха на езика й и само каза:
— Осъзнавам го.
— Зная, че той е труден, но те наех именно защото смятах, че умееш да се справяш с трудни личности. — За пръв път сприхавата нотка изчезна от гласа й и тя изгледа Грейси с лек проблясък на симпатия. — Отчасти и аз съм виновна. Знаех, че ти липсва опит в бизнеса, но все пак те наех. Съжалявам, Грейси, но ще трябва да те освободя.