Насили се да пренебрегне нарастващата си жажда и мазолите по краката от неудобните обувки. Опита се да реши какво да прави. Спестяванията й бяха оскъдни. Въпреки че майка й бе настоявала да вземе по-голямата част от печалбата след продажбата на старческия дом, Грейси бе отказала, тъй като искаше да е сигурна, че майка й ще разполага с достатъчно средства, за да живее. Сега съжаляваше, че не бе заделила повече пари. Трябваше незабавно да се върне в Ню Грънди.
Потръпна, когато глезенът й се изкълчи върху неравния път, но продължи да върви. Усещаше гърлото си като тръба, натъпкана с вата, а цялото й тяло бе плувнало в пот. Чу зад себе си шума от двигателя на кола и вдигна машинално ръка, за да предпази очите си от прахта.
Колата, сребрист лексус, спря до нея и десният прозорец се плъзна надолу.
— Искате ли да ви откарам до някъде?
Грейси позна в шофьора блондинката, която преди повече от час толкова възторжено се бе хвърлила на врата на Боби Том. Сега осъзна, че непознатата е по-възрастна, може би в началото на четирийсетте. Изглеждаше богата и изискана, сякаш бе от онези, които пиеха само бутилирана вода между сетовете на тенискорта в кънтри клуба и спяха с красив бивш уайд рисийвър, когато съпругът им отсъства от града. Грейси нямаше желание да се сближава с една от жените на Боби Том, но беше твърде горещо, а тя бе много уморена, за да откаже.
— Благодаря ви. — Когато отвори вратата и се плъзна в хладното сиво купе, я обгърна уханието на скъп парфюм и успокояващата музика на Вивалди.
С изключение на широката венчална халка, по пръстите на жената нямаше други бижута, но върху ушите й блестяха диамантени обици с големината на грахови зърна. Късо подстриганата й руса коса бе разделена на път, с подвити краища — прическа, предпочитана от богатите жени. Елегантната й млечнобяла блуза бе пристегната хлабаво в талията с колан от златни халки. Жената беше слаба и красива, а фината мрежа от бръчици около ъгълчетата на очите й придаваше още по-изтънчен вид. Грейси никога не се бе чувствала по-неугледна.
Жената зад волана докосна с пръст бутона за вдигането на прозореца.
— В Телароса ли отивате, госпожице…?
— Сноу. Да. Но, моля, наричайте ме Грейси.
— Добре. — Усмивката на непознатата бе приятелска, но Грейси усети подчертана резервираност. Широката златна гривна върху дясната й китка проблесна на слънчевата светлина, когато тя се пресегна, за да намали звука на радиото.
Грейси знаеше, че жената сигурно е любопитна защо тя върви пеша по шосето, но оцени факта, че не настоя за обяснения. От друга страна личното й нещастие не бе извинение да се държи грубо.
— Благодаря, че ме взехте. Пътят се оказа малко по-дълъг, отколкото си мислех.
— Къде би искала да те оставя? — Акцентът й бе определено южняшки, но изговорът й бе по-скоро напевен, отколкото носов. Ако с очите си не бе видяла как спасителката й се бе хвърлила на врата на Боби Том, Грейси щеше да реши, че тази жена е образец на самата грациозност и цивилизованост.
— В хотел „Катълмен“, ако това няма много да ви затрудни.
— Ни най-малко. Предполагам, че си от филмовата компания.
— Бях. — Грейси преглътна с усилие, но не успя да сдържи горчивите думи. — Уволниха ме.
Настана продължително мълчание.
— Съжалявам.
Грейси не искаше да я съжаляват, затова додаде припряно:
— Аз също. Надявах се, че ще се получи.
— Искаш ли да ми разкажеш?
Спасителката й звучеше едновременно съчувствено и уважително, затова Грейси усета как неволно откликва. Изпитваше силна нужда да сподели нещастието си с някого и реши, че ако не разкрива твърде много, няма нищо лошо да поговори за случилото се.
— Бях асистент на продукция в студиото „Уиндмил“ — поде предпазливо.
— Това звучи интересно.
— Работата не е много престижна, но исках промяна в живота си и се почувствах истинска късметлийка, когато ме назначиха. Надявах се да изуча бизнеса и постепенно да се издигна. — Стисна устни. — За нещастие се забърках с един самовлюбен, безотговорен, егоистичен, невъзпитан сваляч и загубих всичко.
Жената се извърна рязко и изгледа разтревожено Грейси.
— О, боже! Какво е направил този път Боби Том?
Грейси я зяпна слисано. Беше толкова изумена, че изминаха няколко секунди, преди да възвърне способността си да говори.
— Откъде знаете за кого говоря?
Жената повдигна едната от елегантно очертаните си вежди.