— Имам достатъчно опит. Повярвай ми, не ми бе трудно да се досетя.
Грейси я изгледа любопитно.
— Извини ме. Май не се представих, нали? Аз съм Сузи Дентън.
Грейси се опита да отгатне. Би ли могла тази жена да е негова сестра? Но още докато мисълта изникваше в съзнанието й, си спомни венчалната халка на пръста на жената. Една омъжена сестра не би имала същата фамилия.
Стомахът й се сви на топка. Онази лъжлива змия! И след всичките му футболни тестове!
— Боби Том не ми е казвал, че е женен — успя да промълви, опитвайки се да преодолее смайването си.
Сузи я погледна мило.
— Аз не съм негова съпруга, скъпа. Аз съм майка му.
— Майка му? — Грейси не можеше да повярва. Сузи Дентън изглеждаше твърде млада, за да бъде негова майка. И твърде порядъчна и почтена. — Но вие не сте… — Млъкна на средата на изречението, осъзнавайки какво едва не й се бе изплъзнало от устата.
Венчалната халка на Сузи изтрака, когато тя ядосано удари с ръка волана.
— Ще го убия! Пак е разказвал онази история за проститутката, нали?
— Историята за проститутката?
— Не се притеснявай, че ще нараниш чувствата ми. И преди съм я чувала. Коя ти разказа? Че съм се появила пияна на един от футболните мачове в гимназията? Или онази, в която съм се предложила на треньора му пред всичките му съотборници насред футболното игрище?
— Той… ъъ… не спомена за треньора.
Сузи поклати глава раздразнено, после, за изумление на Грейси, ъгълчетата на устните й започнаха да се извиват в усмивка.
— Вината е моя. Зная, че ако настоявам, той ще престане, но… — Нотка на тъга се прокрадна в гласа й. — Просто винаги съм била толкова порядъчна.
Стигнаха до едно кръстовище и Сузи наби спирачките пред „Стоп“ знака, пробит от куршум. Отдясно в подножието на хълма Грейси видя няколко ниски промишлени сгради, върху които се виждаше надпис в черно и бронзово: „Росатех Електроникс“.
— Само за сведение, трийсет години бях щастливо омъжена за бащата на Боби Том, докато той не загина при автомобилна катастрофа преди четири години. Докато синът ми растеше, го подкрепях в скаутските му програми, грижех се за него у дома, ходех заедно с него по мачовете и тренировките. Противно на историите, които разказва, Боби Том имаше съвсем нормално детство.
— Но вие не изглеждате достатъчно възрастна, за да бъдете негова майка.
— Аз съм на петдесет и две. Двамата с Хойт се оженихме една седмица след като завършихме гимназия, а Боби Том се роди девет месеца по-късно.
Тя изглеждаше поне с десет години по-млада. Както винаги, общуването с някой толкова различен от нея възбуждаше любопитството на Грейси и тя не можа да устои на изкушението да я попита.
— Съжалявали ли сте някога, че сте се омъжили толкова млада?
— Никога. — Усмихна се многозначително на по-младата си спътница. — Боби Том е същинско копие на баща си.
Грейси напълно я разбираше.
Въпреки че Сузи всячески се стараеше да прикрие любопитството си, Грейси все едно четеше мислите й: как бе възможно такава невзрачна мишка, старомодно облечена и с ужасна коса, да се забърка със сина й, мечта за всяка жена? Но след като Грейси вече знаеше с кого говори, едва ли би могла да се оплаква от държанието му.
Пресякоха няколко железопътни линии и навлязоха в центъра на града. Грейси веднага забеляза, че Телароса усърдно се стараеше да скрие неприятностите си от света. Да прикрие факта, че твърде много магазини пустееха, а благотворителни организации използваха витрините им за обявите си. Видя реклама за няколко занаятчийски проекта на витрината на някогашен магазин за обувки, а по прозорците на опразнената книжарница имаше плакати, рекламиращи автомивка. Върху тентата над пустеещото кино се четеше надписът: „Хевънфест, през октомври светът ще дойде в Телароса“. От друга страна някои от магазините изглеждаха нови: например художествената галерия с уестърнски мотиви, бижутерията, в която се рекламираха ръчно изработени сребърни украшения, викторианската къща, превърната в мексикански ресторант с маси от ковано желязо върху верандата.
— Много приятен град — отбеляза Грейси.
— Спадът в икономиката се отрази и на Телароса, но все още имаме „Росатех Електроникс“, за да поддържа стабилността. Минахме покрай фабриката на идване в града. За съжаление новият собственик изглежда е решен да я закрие и да премести производството в друга фабрика, близо до Сан Антонио.
— И какво ще стане тогава?