— Боже! Толкова е красив, че направо ме шашва. По-красив е дори от предишния. Погледни всички тези диаманти! Бъди! Бъъъди! Боби Том е тук и е сложил пръстена си!
Бъди Бейнс слезе бавно по стъпалата на предната веранда, откъдето ги наблюдаваше. За миг погледите им се кръстосаха и десетилетията стари спомени възкръснаха. После Боби Том усети познатия укор.
Макар че и двамата бяха на трийсет и три, Бъди изглеждаше по-възрастен. Напереният тъмнокос куотърбек, повел някога „Титаните“ към футболната им слава, сега бе пуснал малко коремче, но все още беше хубав мъж.
— Здравей, Боби Том.
— Здравей, Бъди.
Напрежението помежду им нямаше нищо общо с факта, че Боби Том бе първото гадже на Тери Джо. Всъщност проблемите бяха започнали, защото Бъди и Боби Том заедно бяха отвели отбора на Телароса до шампионската лига на щата Тексас, но само единият от тях получи пълна стипендия за университета в Тексас и само единият стана професионален играч. При все това двамата си оставаха много добри приятели и нито един от тях никога не го забрави.
— Бъди, виж новия пръстен на Боби Том.
Боби Том го свали от пръста си и го подаде на приятеля си.
— Искаш ли да го пробваш?
При всеки друг това би било същото като да сипеш сол в раната, но не и при Бъди. Боби Том бе сигурен, че Бъди знае, че поне два от тези диаманти му принадлежат по право, нещо, което и Боби Том признаваше. Колко стотици пасове му бе подал Бъди през годините? Къси, дълги, покрай страничните линии, от центъра. Бъди му хвърляше топките, откакто и двамата бяха шестгодишни и бяха съседи.
Бъди взе пръстена и го сложи на пръста си.
— Колко струва това нещо?
— Не зная. Вероятно няколко хиляди.
— Да. И аз така предположих. — Бъди се държеше така, сякаш по цял ден оценяваше скъпи пръстени, макар Боби Том да знаеше със сигурност, че двамата с Тери Джо живеят месец за месец. — Искаш ли да влезеш и да пийнем по бира?
— Тази вечер не мога.
— Стига, Би Ти — възпротиви се Тери. — Трябва да ти разкажа за новата си приятелка Гленда. Тя току-що се разведе и съм сигурна, че ти си точно това, от което се нуждае, за да се разсее от неприятностите.
— Наистина съжалявам, Тери Джо, но моя приятелка е изчезнала и съм доста разтревожен за нея. Бъди, случайно да си давал кола под наем на кльощава бяла жена със смешна прическа? — Освен че държеше сервиз, Бъди отдаваше и коли под наем.
— Не. Тя от хората от киното ли е?
Боби Том кимна.
— В случай че я видиш, ще съм ти много благодарен, ако ми се обадиш. Боя се, че може да се е забъркала в някакви неприятности.
Той си побъбри с двамата още няколко минути и им обеща, че ще изслуша всичко за Гленда при следващото си посещение. Когато се накани да си тръгва, Бъди свали пръстена на Суперкупата от пръста си и го подаде на някогашния си най-добър приятел.
Боби Том не го взе.
— През следващите два дни ще бъда много зает и се боя, че няма да имам време да се отбия да видя майка ти. Зная, че тя би искала да види пръстена. Защо не го задържиш и не й го покажеш вместо мен? Ще си го взема през уикенда.
Бъди кимна, сякаш това, което Боби Том му бе предложил, бе нещо съвсем естествено, и отново си сложи пръстена.
— Сигурен съм, че тя много ще се зарадва.
След като беше изключена възможността Грейси да е взела кола под наем, Боби Том поговори с Рей Дон Хортън, който работеше в автобусното депо на компанията за превози „Грейхаунд“, после с Донъл Джоунс, единственият таксиджия в града, както и с Джоузи Моралес, която прекарваше повечето си време да седи на предните стъпала на къщата си, за да следи какво правят всички наоколо. Понеже беше играл с много хлапета от белите, чернокожите и латиноамериканските семейства, Боби Том винаги общуваше свободно с всички в града, независимо от расовите и етническите различия. Посещавал бе повечето от къщите в града, хранил се бе на масите им, навсякъде се чувстваше като у дома си, но въпреки широката си мрежа от познанства, никъде нищо не научи за Грейси. Никой не бе виждал жена с нейното описание. Обаче всички изразиха огорчението си, че не е взел със себе си пръстена. И всички искаха или да го запознаят с някое подходящо момиче, или се нуждаеха от пари назаем.
В единайсет часа Боби Том вече бе сигурен, че Грейси е направила нещо глупаво като например да се качи на автостоп в колата на непознат. Само мисълта за това го подлудяваше. Повечето от жителите на Тексас бяха добри, солидни хора, но имаше и доста откачени. Грейси с прекалено оптимистичното си мнение за човешката природа, като нищо можеше да е налетяла на някой от тях. Освен това не можеше да си обясни защо дори не се е опитала да си вземе куфара. Или просто не е имала възможност да го стори?