Ами ако нещо й се е случило преди това?
При тази мисъл го обзе паника и той се замисли дали да не се отбие в полицейския участък и да поговори с Джимбо Такъри — новият шеф на полицията. Двамата с Джимбо се мразеха и в червата още от началното училище. Боби Том не можеше да си спомни защо бе започнала тази омраза, но когато бяха вече в гимназията и Шери Хопър реши, че предпочита целувките на Боби Том пред тези на Джимбо, омразата бе ескалирала в открита вражда. Винаги, когато Боби Том се връщаше в града, Джимбо си намираше някакво извинение да се държи гадно, затова Боби Том не можеше да си представи, че шефът на полицията ще измени на навика си и наистина ще му помогне да открие Грейси. Реши да се отбие на още едно място, преди да се остави на съмнителната милост на полицейското управление в Телароса.
„Деъри Куин“ се намираше в западния край на града и служеше за неофициален център на общността. Тук млечните шейкове „Орео“ и „Мистър Мистис“ бяха постигнали това, което не успяха всички закони за граждански права в Америка. Гражданите на Телароса ставаха равни, щом прекрачеха прага на „Деъри Куин“.
Когато влезе в паркинга, Боби Том видя един пикап, вързан със стоманено въже, спрял между форд „Бронко“ и едно беемве. Имаше различни семейни автомобили, два мотоциклета, а двойка непознати латиноамериканци слизаха от своя стар плимут. Понеже бе делник, нямаше много хора, но все пак вътре имаше повече посетители, отколкото му се искаше да види. Ако не бе толкова разтревожен за Грейси, нищо не би било в състояние да го застави да се появи в това гробище на отминалата му слава, място, където някога той и съучениците му всеки петък празнуваха победите си.
Паркира в най-отдалечения край на паркинга и с неохота слезе от пикапа. Знаеше, че с изключение на използването на мегафон, това бе най-бързият начин да се разчуе, че Грейси е изчезнала, но при все това никак не му се искаше да влиза вътре. Вратата на заведението се отвори и една позната фигура излезе навън. Боби Том изруга тихо. Ако някой го накараше да направи списък с хората, които най-малко искаше да види точно в този момент, на челно място щеше да бъде Уейланд Сойър, дори преди Джимбо Такъри.
Всякаква надежда, че Сойър няма да го забележи, се изпари тутакси, когато собственикът на „Росатех Електроникс“ слезе от тротоара и се спря. Ръката му с фунийка с ванилов сладолед застина във въздуха.
— Дентън.
Боби Том кимна.
Сойър близна от сладоледа, приковал студените си очи в по-младия мъж. Всеки, видял обикновените риза и джинси на собственика на „Росатех Електроникс“, щеше да реши, че е фермер, а не един от най-големите умове в електронната индустрия и единственият мъж в Телароса, богат, колкото Боби Том. Той беше едър мъж, макар и не толкова висок, колкото Боби Том, но набит и як. На петдесет и четири години лицето му все още бе привлекателно, но с твърде груби черти, за да бъде признато за класически красиво. Тъмната му права коса, леко прошарена, беше късо подстригана, но линията на косата му отпред се бе изтеглила едва забележимо назад, сякаш Сойър бе теглил невидима граница върху скалпа си, отвъд която никакъв косъм не можеше да падне.
Откакто плъзнаха слуховете за затварянето на „Росатех“, Боби Том се постара да научи всичко, което можеше за собственика на фабриката, преди да се срещне с него през март. Уей Сойър бе израснал беден, без да познава баща си, в западния квартал на Телароса от другата страна на железопътния прелез. Като тийнейджър постоянно се забърквал в неприятности и бе попадал в затвора, както за кражби, така и за хвърляне на камъни по лампите върху верандите. Службата във флотата едновременно го бе дисциплинирала и му бе дала възможност за изява, а след завръщането си се бе възползвал от закона за военнослужещи, приет още през 1944 г. за ветераните от войната, за да следва и получи степен по икономика. След дипломирането си бе заминал за Бостън, където с комбинацията от интелект и безмилостност се бе изкачил до върха на разрастващата се компютърна индустрия и на трийсет и пет вече бе спечелил първия си милион. Беше се оженил, развел, и имаше дъщеря.
Макар жителите на Телароса да следяха кариерата му, Сойър никога не се завърна в града. Затова всички бяха изненадани, когато, след обявяването на оттеглянето му от корпоративния живот, преди осемнайсет месеца той се появи с контролния пакет акции на „Росатех Електроникс“ и обяви намерението си да управлява компанията. „Росатех“ беше незначително предприятие за човек с репутацията на Сойър, и никой не проумяваше защо го бе купил. И тогава, преди шест месеца, се появиха слухове, че той смята да затвори фабриката и да премести оборудването в Сан Антонио. Оттогава жителите на града бяха убедени, че Сойър бе купил „Росатех“ единствено, за да си отмъсти на Телароса за лошото отношение, което беше получил като дете. Доколкото Боби Том знаеше, Сойър не бе направил нищо, за да разсее този слух.