Выбрать главу

— Грейси… — Освободи бедрата й от своите, за да я пусне на пода. Сетне се протегна, за да откопчи ръцете й от раменете си. — Скъпа, май ще трябва да позабавим темпото.

— Не искам. Искам да ми покажеш какво следва.

— Разбирам, но истината е, че точно в момента не си готова за нищо друго, освен за целувки. — Отстрани я твърдо от себе си и се наведе, за да вземе дрехите й. Докато беше с гръб към нея, намести набъбналата си мъжественост в джинсите, тъй като не искаше да я шокира.

Убеди я да облече дрехите си тъкмо навреме, защото докато закопчаваше полата й, плъзгащите се врати се разтвориха и майка му влезе.

— Как е тя?

Преди Боби Том да успее да отговори, Грейси подсмръкна шумно и обидено.

— Синът ти не е никакъв джентълмен. Отказа да прави секс с мен.

Сузи го потупа по ръката, а в очите й блеснаха дяволити пламъчета.

— Думи, които биха стоплили всяко майчино сърце.

Женската компания тази вечер му беше дошла до гуша. Той се извърна към Грейси.

— Сега ме чуй, скъпа. Тази нощ ще спиш тук и искам от теб да не се тревожиш за нищо. Уилоу ще дойде да те види утре рано сутринта.

Погледът на Грейси се плъзна покрай него и се впи в лицето на Сузи.

— Сигурно нямаш порнофилми, нали?

Сузи стрелна неодобрително сина си, после улови Грейси за ръката.

— Сега ние двете ще направим малка разходка до горния етаж.

За негово облекчение Грейси се подчини, без да протестира.

Той ги последва в преддверието и взе шапката си от закачалката. Когато започнаха да се изкачват по стълбите, погледна към майка си.

— Колко плодово вино изпи тя?

— Три малки бутилки — отвърна Сузи.

Три! Боби Том не можеше да повярва. Само след три питиета тя бе съблякла дрехите си и бе настояла той да прави секс с нея.

— Мамо? — Нахлупи шапката си.

— Да, скъпи.

— В никакъв случай не й позволявай да доближи стека с шест бутилки.

Аспиринът прогаряше стомаха на Грейси, а слънчевите лъчи прорязваха като нож очните й ябълки, когато пристъпи през плъзгащата се врата, водеща към вътрешния двор в къщата на Сузи Дентън. Бугенвилията бе избуяла в задната част, а орловите нокти бяха плъзнали по ръждясалата ограда от едната страна на двора, върху която хвърляха сянка стар орех и няколко магнолии. В пъстроцветната градина растяха бели петунии, мушката, маргарити и синчец. Пръскачката съскаше близо до ниски храсти и всичко наоколо ухаеше на свежо и чисто от сутрешното поливане.

Домакинята й, облечена в шорти цвят каки и ярка тениска с щампован папагал отпред, бе коленичила пред малката си градинка с билки и подправки. Вдигна глава и се усмихна.

— Госпожица Крейг тръгна ли си?

Грейси кимна и мигом съжали за рязкото движение. Потръпна, сетне пристъпи бавно към края на вътрешния двор, където работеше Сузи.

— Уилоу иска отново да ме назначи. — Свлече се предпазливо върху горното стъпало.

— О?

— Но не като асистент на продукция. А като асистент на Боби Том.

— О!

— Казах й, че ще си помисля. — Грейси придърпа краищата на омачканата си тъмносиня пола над коленете си. Нямаше какво друго да облече, след като куфарът й бе заключен в багажника на тъндърбърда на Боби Том. Младата жена преглътна с усилие. — Сузи, думи не ми достигат да ти кажа колко много съжалявам за миналата нощ. След всичко, което направи за мен, аз злоупотребих с гостоприемството ти и те засрамих в собствения ти дом. Държанието ми е осъдително, най-срамното нещо, което съм вършила в живота си.

Сузи се усмихна.

— Ти наистина си живяла като в саксия, нали?

— Това не е извинение.

— Вчера си преживяла ужасен шок — рече Сузи мило. — Всяка жена на твое място би била разстроена.

— Аз му се предложих.

— Той е свикнал на това, скъпа. Сигурна съм, че вече го е забравил.

Гордостта на Грейси настръхна при мисълта, че е била просто една от дългата редица жени, които се посрамват, предлагайки се на Боби Том, ала не можеше да отрече болезнената истина.

— Той винаги ли оказва такова силно въздействие върху жените?

— Той въздейства така на почти всички. — Сузи взе греблото от зелената пластмасова количка до коленете й и започна да разрохква почвата покрай лехата с билки. — В много отношения животът на Боби Том беше лесен. Още от детството си той беше най-добрият спортист и винаги е бил отличник в училище.