Выбрать главу

Даде си твърдо обещание. Тази пламенна любов, която изпитваше към него, нямаше да й попречи да го вижда ясно, доброто и лошото у него, огромното му его и прекалено мекото му сърце, будния ум и опасния, манипулативен чар. Нито пък любовта й ще я накара да прави компромиси с принципите си. Тя можеше единствено да бъде самата себе си, и въпреки че навярно това нямаше да му е достатъчно, то беше всичкото, което можеше да му предложи.

Затвори очи и образът му изплува в съзнанието й — космически каубой с голямата си шапка „Стетсън“ и усмивка-убиец, мъж, който пръскаше звезден прах, докато вървеше. Частици от този звезден прах бяха паднали и върху нея, вдъхвайки нов живот на тялото й и преждевременно изсъхналото й сърце.

Знаеше, че историята между нея и Боби Том Дентън няма да има щастлив край и докато сърцето й летеше от любов, главата й трябваше да остане трезва и здраво привързана към реалността. Той нямаше да отвърне на любовта й. Необикновените мъже са отредени за необикновени жени, а тя беше безнадеждно, отчайващо обикновена. Единственият начин да се отърве непокътната емоционално от това преживяване, бе никога да не забравя, че се е влюбила в мъж, който освен легенда, беше и човек. Достойнството й никога нямаше да й позволи да вземе каквото и да било от него, както правеха всички останали. Щеше да му отдаде цялото си преливащо от любов сърце, без да очаква нищо в замяна. И когато всичко свършеше, мъжът, който бе целунат от боговете, ще може поне да си спомня за Грейси Сноу като за единствения човек в живота му, който не е взел нищо от него.

Час по-късно, все още замаяна от разтърсващото решение, което бе взела, Грейси се приближи към караваната в кафяво и сиво, определена за Боби Том. След случката от снощи, махмурлука и новооткритото самопознание, щеше да й е доста трудно да се срещне с него, но нямаше как — горчивата чаша трябваше да бъде изпита до дъно. Ала преди да изкачи стълбите, вратата на съседната каравана се отвори и Натали Брукс излезе навън.

Грейси наблюдаваше слизането по стъпалата на дългокраката тъмнокоса актриса, възхвалявана като „новата Джулия Робъртс“, и настроението и току-що покълналата й дързост и решителност тутакси помръкнаха като си спомни всички любовни сцени, които щеше да изиграе Боби Том с това великолепно създание. Грейси не можеше да откъсне очи от гъстата й тъмнокестенява коса, нейна запазена марка, прибрана в момента на конска опашка, което обаче ни най-малко не намаляваше красотата й. Въпреки че лицето й бе лишено от всякакъв грим, двайсет и четири годишната актриса беше зашеметяваща. Чертите й бяха дръзки: гъсти тъмни вежди, леко дръпнати и скосени зелени очи, широка, чувствена уста и равни бели зъби. Носеше измачканите си кафяви шорти и също толкова омачкано розово поло, все едно бяха дизайнерски модели.

— Здрасти. — Усмихна се приятелски на Грейси и протегна ръка. — Аз съм Натали Брукс.

— Грейси Сноу. — Трепна леко, когато отвърна на силното ръкостискане. — Много харесвам филмите ви, госпожице Брукс. Наистина съм ваша запалена почитателка.

— Наричай ме Натали. В момента Елвис спи, така че разполагаме с малко време, за да поговорим. — Посочи към двата сгъваеми алуминиеви стола, поставени в сянката на караваната.

Грейси нямаше представа кой е Елвис, но нямаше да пропусне възможността да си побъбри със знаменитост като Натали Брукс, особено след като това й даваше отлично извинение, за да отложи срещата си с Боби Том.

— Зная от Антон, че препоръките ти са безупречни — рече Натали, след като се настаниха. — И двамата със съпруга ми сме благодарни, че долетя тук толкова бързо. Решени сме да осигурим най-доброто за Елвис.

Макар че Грейси не можеше да разбере за какво й говори, намираше настойчивата откровеност на актрисата за много мила и чаровна.

— Първото, което трябва да ти кажа, е, че двамата с Антон не вярваме в стриктното дневно разписание. Елвис е на кърма и искам да ми го носиш веднага щом стане неспокоен. Той не приема никаква допълнителна храна. С Антон сме решили да му създадем имунитет, който се получава единствено от майчината кърма. Освен това сме разтревожени, защото в семейството имаме случаи на алергии. Антон има първа братовчедка, която е много алергична, така че през първите шест месеца Елвис няма да приема нищо друго, освен кърма. Ти си привърженичка на кърменето, нали?

— О, да. — Неведнъж Грейси си се бе представяла с бебе до гърдите и картината винаги я бе изпълвала с толкова остра горчивина, че беше почти мъчително. — Но шест месеца не са ли твърде дълъг срок едно бебе да не се захранва с нищо друго? Мислех, че трябва да им се дава някаква зърнена каша.