Натали я изгледа така, сякаш Грейси бе предложила да храни бебето си с арсеник.
— Съвсем не! Майчината кърма е идеалната храна за първите шест месеца от живота на бебето. Трябваше да помоля Антон да обсъди всичко това с теб. Толкова е трудно… Разбираш ли, той има бизнес в Ел Ей и за първи път се разделяме. Той ще идва през уикендите, но пак ще е трудно.
Грейси се скастри мислено, засрамена задето смяташе, че е по-малко ласкателно да я вземат за бавачка, отколкото за стриптийзьорка. Явно характерът й имаше повече недостатъци, отколкото бе предполагала.
— Съжалявам, Натали. Трябваше веднага да разсея недоразумението, но бях толкова очарована от това, което казваш, че се разсеях. Понякога ми се случва. Аз не съм вашата бавачка.
— Не си ли?
Грейси поклати глава и пронизващата болка в слепоочията й напомни за изминалата нощ на пиянство и разгул. Опита се да остане неподвижна и заговори:
— Аз съм една от асистентките на продукцията. Всъщност бях асистент на продукцията, а сега съм личен асистент на Боби Том Дентън.
Грейси очакваше Натали да добие онзи замечтан поглед, както правеха всички, когато се споменаваше името на Боби Том, но актрисата само кимна. Когато вдигна глава, в очите й блесна тревога.
— Чу ли това?
— Да чуя какво?
Тя се изстреля от стола.
— Елвис. Той плаче. — Дългите й крака на филмова звезда се понесоха нагоре по стълбите. Малко преди да изчезне вътре, подвикна през рамо: — Почакай ме тук и ще ти го покажа.
Грейси установи, че харесва Натали Брукс, въпреки че актрисата прекалено се вживяваше в ролята си на майка, а и беше любопитна да види бебето й. В същото време не можеше безкрайно да отлага отговорностите си.
В този момент един от камионите с оборудването се премести и тя видя Боби Том да говори до оградата с няколко привлекателни млади жени. От модерните им дрешки беше ясно, че не са от снимачния екип и тя подозираше, че дамите от Телароса вече са започнали да се редят на опашка, за да вземат участие във футболния тест на Боби Том. Той беше само по джинси и ботуши. Слънчевите лъчи танцуваха върху светлокестенявата му коса и голите гърди. При гледката сърцето й подскочи.
Една от гримьорките се приближи към него и го намаза с някаква течност от пластмасово шише, така че мускулите му започнаха да лъщят. Той сведе глава и се огледа. Дори от разстояние Грейси можеше да види, че е смутен и се усмихна неволно, докато наблюдаваше реакцията му към това, което явно смяташе за ненужно разкрасяване.
Натали се появи, понесла на ръце вързопче, увито в бархетна пелена, с блажена усмивка, трептяща върху прочутата й уста.
— Това е Елвис — обяви гордо, докато се отпускаше на стола. — Утре ще стане на четири месеца. Кажи „Здравей“, съкровище. Кажи „Здравей“ на Грейси.
Грейси се взря в лицето на най-грозното бебе, което някога бе виждала. Приличаше на миниатюрен сумо борец. Нослето му бе сплескано, а малките очички почти не се виждаха от дебелите му бузки. А брадичката му просто не съществуваше.
— Какво… ъъ… красиво бебе — промълви тя вежливо.
— Зная — грейна Натали.
— И има такова необикновено име.
— Това е едно старо и почтено име — обясни актрисата с леко оправдателна нотка. Сетне доби разтревожено изражение. — Току-що се обадих на съпруга си, за да проверя какво е станало с бавачката. Оказа се, че миналата вечер той разбрал, че според нея на четиримесечните бебета трябва да се дава зърнена каша, така че се боя, че ще се наложи да се откажем от услугите й. Сега събира информация за една от бавачките, която е работила за британското кралско семейство.
По съмнението, изписано върху лицето на Натали, Грейси заподозря, че дори и тази бавачка не е достатъчно добра за Елвис.
Извини се с неохота и се отправи към Боби Том, но в последния момент смелостта я напусна и тя зави към фургона на кетъринга. Може би след още една чаша кафе ще бъде готова да се срещне с него.
8
Боби Том беше в отвратително настроение. Да гледа как расте тревата щеше да е по-интересно, отколкото да се снима във филм. Откакто бе пристигнал, единственото, което свърши, беше да се разхожда наоколо гол до кръста, докато пие чай с лед в бутилка от уиски и да се преструва, че поправя оградата на заграденото място за конете. Преди дори да загрее, викаха „стоп“ и той трябваше да спре. Не му харесваше да е гримиран, не му харесваше да е навън без стетсъна си и най-много не му харесваше да пръскат гърдите му с онова бебешко олио, а още повече, когато ги посипваха с прах.