— Имате ли нужда от помощ? — попита непознатият, като спря до колата й.
— Не, но ви благодаря. — Тя кимна към бебето. — Трябваше да му сменя памперса.
— Разбирам. — Мъжът й се усмихна и тя, без да иска, отвърна на усмивката му. Беше хубаво да знаеш, че на този свят все още имаше хора, които биха си създали неудобство, за да помогнат на някой друг.
— Това е колата на Боби Том Дентън, нали?
— Да, така е. Аз съм Грейси Сноу, личната му асистентка.
— Здравейте, Грейси Сноу. Аз съм Уей Сойър.
Очите й се разшириха леко, когато си припомни разговора, който бе чула по телефона в колата между Боби Том и кмета Бейнс. Значи това бе мъжът, за когото всички в Телароса говореха. Тя осъзна, че това бе първият път, когато чуваше името Уей Сойър без думите „кучи син“ пред него.
— Доколкото виждам, явно сте чували за мен — отбеляза той.
— В града съм по-малко от ден — избегна тя прекия отговор.
— Значи сте чували за мен. — Мъжът се ухили и наклони глава към Елвис, който отново започна да шава в детската седалка. — Това бебе ваше ли е?
— О, не. То е на Натали Брукс, актрисата. Аз само го гледам.
— Слънцето свети в очите му — осведоми я той. — По-добре да потегляте. Беше ми приятно да се запознаем, Грейси Сноу. — Кимна, извърна се и се запъти обратно към колата си.
— На мен също ми беше приятно, господин Сойър — извика Грейси след него. — И благодаря, че спряхте. Не всеки би го направил.
Той й махна и докато отново потегляше с колата си по шосето, Грейси се запита дали хората в Телароса не преувеличат злодейството на Уей Сойър. На нея й се стори много приятен човек.
Въпреки сухия памперс, Елвис сгърчи лице и започна да хленчи раздразнено. Тя погледна часовника си и видя, че е минал почти час.
— Време е да се връщаме във фургона при мама, каубой.
Торбата с кутията с презервативи подскочи до бедрото й и тя си припомни решението си да не подминава недостатъците на Боби Том, само защото се е влюбила в него. С въздишка на примирение Грейси осъзна, че трябва да предприеме нещо. Макар че официално той беше шефът й и мъжът, който разтуптяваше сърцето й, имаше нужда да му се напомни, че не може да се държи с нея като невъзпитан грубиян, без да си понесе последствията.
— Четири спатии.
— Пас.
— И аз съм пас.
Нанси Коперк въздъхна раздразнено към партньорката си по бридж.
— Защо така, Сузи? Всъщност те питах колко аса имаш. Не трябваше да пасуваш.
Сузи Дентън се усмихна извинително на партньорката си.
— Извинявай, разсеях се. — Вместо за партията бридж, тя мислеше за случилото се в аптеката преди няколко часа. Грейси явно се подготвяше да прави любов със сина й и тъй като много я харесваше, Сузи не искаше да я види наранена.
Нанси кимна приятелски към другите две жени, седнали около масата.
— Сузи е разсеяна, защото Боби Том си е у дома. Целият следобед не е на себе си.
Тони Самюълс се наведе напред.
— Снощи го видях в „Деъри Куин“, но нямах възможност да му спомена за племенницата си. Сигурна съм, че много ще си падне по нея.
Морийн, партньорката на Тони, се намръщи и вдигна на шест пики.
— Моята Кати е много повече негов тип, отколкото племенницата ти. Не си ли съгласна с мен, Сузи?
— Позволете да ви долея питиета. — Сузи остави на масата картите си, благодарна на жегата, че имаше повод да се измъкне за няколко минути. Обикновено се наслаждаваше на партиите бридж всеки четвъртък следобед, но днес нямаше настроение за карти.
Когато влезе в кухнята, остави чашите върху плота и отиде до еркерния прозорец, вместо до хладилника. Загледа се в къщичката за птички, която висеше от магнолията в двора. Несъзнателно притисна пръсти до бедрото си и усети малката лепенка с телесен цвят, осигуряваща на тялото й естрогените, които то повече не можеше само да произвежда. Примигна заради внезапното парене в очите си. Кога остаря толкова, че да стигне до менопаузата? Струваше й се, че са минали само няколко години от онзи горещ летен ден, когато се омъжи за Хойт Дентън.
Заля я вълна на отчаяние. Толкова много й липсваше. Той беше нейният съпруг, нейният любовник, най-добрият й приятел. Липсваше й чистото му ухание на сапун, след като излезеше изпод душа. Липсваше й усещането за силната му прегръдка, любовните думи, които й шепнеше, докато я полагаше върху леглото, смехът му, изтърканите вицове и ужасните дискусии. Докато се взираше в празната къщичка за птички, Сузи се обгърна с ръце, опитвайки се да си представи, че това са неговите ръце.