Беше навършил петдесет в деня преди колата му да бъде блъсната странично от един тир по време на ужасна буря. След погребението, към мъката и отчаянието се прибави и раздиращият душата й гняв, задето я бе оставил сама и бе сложил край на брака им, който бе основата на живота й. Беше ужасен период и тя не знаеше как би оцеляла, ако не беше Боби Том.
След погребението той я заведе в Париж и двамата прекараха цял месец в разглеждане на града, кратки екскурзии до френските села, средновековни замъци и катедрали. Смяха се заедно, плакаха заедно и през мъглата от болката й тя се изпълни със смирена благодарност, че двама изплашени тийнейджъри са успели да създадат такъв син. Осъзнаваше, че напоследък бе станала твърде зависима от него, но се боеше, че той също ще се изплъзне по някакъв начин от нея.
Когато Боби Том се роди, Сузи бе сигурна, че той ще е първото от няколкото деца, които ще се появят, но това не се сбъдна. И понякога копнееше Боби Том отново да е малък. Искаше да го държи в скута си, да гали косата му, да превързва раните му, да вдъхва онзи потен мирис на малко момче. Но синът й отдавна се бе превърнал в зрял мъж, а онези дни, когато мажеше ухапванията от комари с крем за успокояване и лекуваше болката му с целувки, бяха безвъзвратно отминали.
Само ако Хойт бе още жив.
Толкова много ми липсваш, скъпи мой. Защо ме остави сама?
В шест часа снимките за деня приключиха. Докато Боби Том се отдалечаваше от оградата, се чувстваше сгорещен, уморен, мръсен и раздразнен. През целия следобед бе тънал в прахоляк и мръсотия, а според графика, утрешните снимки нямаше да бъдат нещо по-различно. Що се отнасяше до него, този Джед Слейд беше най-тъпото същество в човешки облик, което бе виждал. Боби Том не се смяташе за експерт по конете, но знаеше достатъчно за тях, за да е абсолютно сигурен, че никой самоуважаващ се каубой, пиян или не, няма да се опитва полугол да обяздва кон.
С напредването на деня раздразнението на начинаещия актьор от лъщящите му, намазани с бебешко олио гърди, наплескани с прах, както и от вечно разкопчаните джинси, се бе превърнало в съвсем справедливо негодувание. Та те го третираха като сексуална играчка! Дявол да го вземе, беше адски унизително да го сведат единственото до мазен гръден кош и стегнат задник. Мамка му. Дванайсет години в Националната футболна лига и ето какво се бе получило в крайна сметка. Мускулести гърди и задник.
Крачеше ядно към караваната си, сподирян от облачета прах, надигащи се изпод подметките на ботушите му. Смяташе набързо да си вземе душ, да се прибере, да заключи вратата и да остане няколко часа сам, преди да отиде да посети Сузи. Надяваше се, че Грейси не е избягала, защото нямаше търпение да излее лошото си настроение върху някого. Отвори рязко вратата на караваната и влезе вътре само за да установи, че помещението е пълно с жени.
— Боби Том!
— Здрасти, Боби Том!
— Здравей, каубой!
Шест от тях се щураха наоколо като хлебарки, подреждаха гозби, режеха пайове и вадеха бира от хладилника. Една от тях му беше стара позната, смътно си спомняше, че с другите три се бе запознал през деня на снимачната площадка, а останалите две виждаше за пръв път. Цялата тази оживена дейност се ръководеше от седма жена — дяволска вещица в рокля на кафяви и черни райета, приличаща на опашка на миеща мечка, която го дари със злорада усмивка, докато стоеше изправена насред цялата суматоха и раздаваше заповеди.
— Шели, онова задушено изглежда страшно вкусно; сигурна съм, че Боби Том ще се наслади на всяка хапка. Марша, не си спомням да съм виждала толкова красив пай. Колко мило, че си го опекла. Свършила си прекрасна работа с пода, Лори. Сигурна съм, че Боби Том ще я оцени. Той много държи на чистия балатум, нали Боби Том?
Погледна го с ведрото спокойствие на мадона, но ясните й сиви очи блестяха триумфално. Тази негодница знаеше дяволски добре, че цялото това нашествие на пърхащи наоколо, майчински настроени представителки на женския пол, бе последното нещо, с което искаше да се сблъска точно сега, ала вместо да се отърве от тях, тя ги окуражаваше да останат! Най-после разбра ролята на Грейси в живота му. Тя бе Божието наказание за него.
Една жена с буйна грива и еластично, прилепнало потниче, му подаде кутия бира.
— Аз съм Мери Луиз Финстър, Боби Том. Племенникът на жената на Ед Рандолф е мой първи братовчед. Ед ми заръча да се отбия и да те поздравя.