Выбрать главу

Той взе бирата и се усмихна машинално, макар че бузите го заболяха от усилието.

— Много ми е приятно да се запозная с теб, Мери Луиз. Как е Ед напоследък?

— Ами, добре, благодаря, че попита. — Извърна се към жената до нея. — А това е най-добрата ми приятелка, Марша Уотс. Излизаше с Фил, брата на Райли Картър.

Една по една жените се бутаха напред. Той ръсеше любезности и ласкателства като шарени бонбони, докато главата му се пръскаше от болка, а цялото тяло го сърбеше от праха и бебешкото олио. Във въздуха се стелеше парфюм, достатъчен да образува нова озонова дупка, и той едва се сдържаше да не кихне.

Вратата зад него се отвори и го удари по задните части. Нещастният домакин отстъпи машинално встрани, действие, което за негов ужас позволи на още една жена да се намърда вътре.

— Не си ме забравил, нали, Боби Том? Аз съм Колийн Бакстър, моминското ми име беше Тимс, но вече се разведох с онзи кучи син, който работеше в магазина за козметика на Еймс. Двамата с теб учехме заедно в гимназията, но аз съм с две години по-малка.

Той се усмихна на Колийн през червената пелена, стелеща се пред очите му.

— Станала си толкова красива, скъпа, че едва те познах. Не че още тогава не беше страхотно малко сладурче.

Пискливият й кикот го накара да стисне челюсти. Забеляза размазано червило върху един от предните й зъби.

— Ти наистина си неотразим, Боби Том.

Потупа го игриво по ръката, сетне се извърна към Грейси и й подаде найлонова торба от супермаркети „Ай Джи Ей“.

— Донесох онзи неаполитански сладолед, който ми каза, че Боби Том обича, но по-добре веднага да го сложиш във фризера. Климатикът в колата ми се развали и той съвсем се е разтопил.

Боби Том мразеше неаполитански сладолед. Като повечето житейски компромиси, просто не му доставяше удоволствие.

— Благодаря ти, Колийн. — Докато Грейси вадеше кутията със сладолед от торбата, благата й усмивка на учителка от неделното училище беше в ярък контраст с дяволитите искри в сивите й очи. — Не е ли много мило, че Колийн е дошла чак от града, за да ти донесе сладолед, Боби Том?

— Наистина е много мило. — Въпреки че говореше спокойно, погледът, който й хвърли, съдържаше толкова недвусмислено обещание за пъклените му намерения, че едва не я изпепели на място.

Колийн се опита да го сграбчи за ръката, но пръстите й се плъзнаха по бебешкото олио, втривайки още по-дълбоко прахта и мръсотията в кожата му.

— Учих много за футбола, Боби Том. Надявам се да имам шанс да се явя на теста, преди да си тръгнеш от Телароса.

— Аз също уча — не остана по-назад Марша. — Целият рафт с книги за американски футбол в библиотеката се опразни на минутата, когато се разчу, че ще идваш.

Той бе достигнал до границата на търпението си и с въздишка на искрено съжаление отпусна ръце върху рамото на всяка от двете жени.

— Съжалявам, че ще ви разочаровам, дами, но истината е, че снощи Грейси премина теста и всички единодушно се съгласихме, че тя ще е бъдещата госпожа Боби Том.

В караваната се възцари мъртвешка тишина. Грейси застина на мястото си, докато половината сладолед се стичаше между пръстите й.

Погледите на жените се стрелкаха между двамата, а ченето на Колийн увисна.

— Грейси?

— Тази Грейси? — рече смаяно Мери Луиз, докато погледът й констатираше отчайващите модни тенденции в облеклото и външния вид на Грейси.

Боби Том я озари с най-добрия вариант на нежната си усмивка, която пазеше за някого, когото възнамеряваше да убие най-хладнокръвно.

— Точно тази малка сладка дама. — Промуши се покрай бухналата прическа на Рийба Макинтайър, за да стигне до нея. — Казах ти, че няма да можем да запазим дълго тайната, скъпа.

Обви ръка около раменете й и я притегли към голите си гърди, като се постара да наплеска достатъчно прах и бебешко олио върху едната й буза.

— Казвам ви, дами, Грейси знае за историята на Суперкупата много повече, отколкото всяка друга жена, която съм срещал. Господи, тя е истинска магьосница, когато трябва да прави разбор на мачовете от миналия сезон. Начинът, по който вчера вечерта изрецитира процентите за подаванията между играчите, направо ми скри топката, скъпа, и едва не ме разплака.

Тя издаваше странни задавени звуци до гърдите му, докато я притискаше все по-силно. Как не му бе хрумнало досега? Да представи Грейси за своя годеница бе идеалният начин да си осигури малко мир и спокойствие по време на престоя си в Телароса. Завъртя я, така че да може да изплеска и другата страна на лицето й, после рязко си пое дъх, когато студената втора половина от неаполитанския сладолед се размаза по корема му.