Мери Луиз Финстър изглеждаше така, сякаш се бе задавила с рибена кост.
— Но, Боби Том, Грейси не е… Тя наистина е много мила и всичко останало, но не е точно…
Той пое остро дъх заради студената лепкава гадост по корема си и заби пръсти в тила на Грейси под косата, където никой не можеше да види.
— Мамка му, да не би да имаш предвид как изглежда Грейси в момента? Понякога се облича по този начин, само защото аз съм я помолил. В противен случай мъжете ще се захласват постоянно по нея, нали така, скъпа?
Отговорът й бе заглушен от гърдите му, докато в същото време се опитваше да го смушка в ребрата с кутията със сладолед. Той стисна още по-здраво тила й, надянал най-фалшивата си усмивка.
— Някои момчета от снимачния екип ми се струват малко необуздани и се страхувам, че могат да се развълнуват прекалено много, когато са край нея.
Точно както се надяваше, обявяването на годежа му развали купонджийското настроение на момичетата. Правейки всичко възможно да не обръща внимание на стичащия се по тялото му сладолед, той продължаваше да притиска Грейси към гърдите си, докато се сбогуваше с гостенките. Когато вратата на караваната се затвори зад последната от тях, той я пусна и погледна надолу към нея.
Лицето й и по-голямата част от предницата на абсурдната й рокля бяха изцапани с прах и бебешко олио, докато топящата се сладоледена каша се стичаше изпод капака на смачканата картонена кутия и образуваше шоколадови, ягодови и ванилови капки по пръстите й.
Боби Том очакваше тя да избухне от възмущение, но вместо изблик на гняв, очите й се присвиха решително. Тъкмо когато си спомни, че Грейси е доста непредсказуема, ръката й се стрелна напред и тя сграбчи V-образната цепка на джинсите му. Преди Боби Том да успее да реагира, личната му асистентка изсипа остатъка от топящия се сладолед в гащите му. Той изкрещя и подскочи във въздуха. Грейси захвърли кутията на пода със замах и скръсти ръце пред гърдите си.
— Това — заяви — е задето ме накара да ти купувам презервативи пред майка ти!
Беше трудно едновременно да крещи, да подскача нагоре-надолу, да проклина и да се смее, но Боби Том го постигна.
Докато шефът й страдаше, Грейси стоеше насред увеличаващата се локва топящ се неаполитански сладолед и гледаше. Справедливостта изискваше да се възхити от поведението му. Нямаше право да я дразни и унижава, но тя му го върна и с изключение на циничните му подмятания, той прие изключително добре отмъщението й.
Точно в този момент Грейси видя как ръката му се придвижва към ципа и осъзна, че твърде рано си е позволила да се отпусне. Отстъпи инстинктивно от него, но токчето й се закачи за картонената кутия. В следващия миг лежеше по гръб, вперила поглед в него.
— Виж ти, какво си имаме тук сега? — В очите му танцуваха лукави пламъчета, докато се взираше надолу към нея, едната му ръка все още върху ципа, а другата върху бедрото му. Грейси усети лепкава студенина отзад по бедрата си, там, където полата й се бе вдигнала. Опря длани върху балатума, за да се опита да стане, но Боби Том я изпревари и се отпусна на колене до нея.
— Не бързай толкова, скъпа.
Тя го изгледа предпазливо, докато се опитваше да се изплъзне настрани.
— Не зная какво си си наумил, но каквото и да е то, можеш още сега да забравиш за него.
Едното ъгълче на устата му се изви злобно.
— О, ще е нужно доста дълго време, за да забравя нещо подобно.
Грейси изсъска тревожно, когато лепкавите му ръце стиснаха раменете й и той я обърна по корем. Бузата й потъна в купчината разтопен сладолед и тя изскимтя. Преди да успее да се надигне, усети нещо върху кръста си, което й заприлича на коляното му.
— Какво правиш? — извика младата жена, озовала се прикована към балатума.
Той задърпа ципа й.
— Не се тревожи за нищо, скъпа. Събличам жени, откакто се помня. За няколко секунди ще сваля тази рокля.
Грейси си бе представяла много сцени с него, но точно тази не беше сред тях.
— Не искам да събличаш роклята ми!
— Разбира се, че искаш. — Ципът се откопча. — Широките райета са забавни, но освен ако не възнамеряваш да си съдия на футболен мач, предлагам ти за в бъдеще да ги избягваш.
— Нямам нужда от лекция по мода… Ох! Остави на мира този цип! Престани! — Той разтвори роклята на гърба й, вдигна коляно и без да обръща внимание на възмутените й викове, започна да я смъква надолу по бедрата й.