— Струва ми се, господин кинозвезда, че ако сега дамите можеха да те видят, едва ли щяха да те помислят за толкова неотразим жребец.
Боби Том го изгледа раздразнено.
— Не ми казвай, че още те е яд заради Шери Хопър. Та това беше преди петнайсет години!
— Разбира се, че не. — Полицейският началник се приближи бавно и качи крака си върху бронята на колата. — Точно сега съм ядосан, задето застрашаваш сигурността на жителите на този град, като бръмчиш наоколо с колата си, на която единият фар е счупен. — Измъкна един розов бележник, ухили се широко и започна да пише фиш за глоба.
— Какъв счупен фар… — Боби Том млъкна. Не само че предният му ляв фар бе счупен, но и парченца от стъклото се бяха пръснали по земята, подсказвайки му съвсем ясно кой го бе сторил. — Ти, кучи…
— По-кротко, Би Ти. Докато си тук, ще трябва да внимаваш как разговаряш с представителите на закона.
— Ти си направил това! Ти, копеле проклето!
— Здравей, Би Ти. Здравей, Джим.
Химикалката на Джимбо застина във въздуха, той се извърна и се ухили на тъмнокосата жена с подрънкващи сребърни гривни, изникнала ненадейно зад тях. Откакто Боби Том бе пристигнал вчера, в старанието си да привлече вниманието му, Кони Камерън — жената, която работеше във фургона на кетъринга и старо негово гадже — бе направила всичко възможно да привлече вниманието му, с изключение на това да се съблече пред него. Сега, като забеляза влюбените искри, танцуващи в очите на Джимбо, той осъзна примирено, че го очакват допълнителни неприятности.
— Здравей, скъпа. — Джимбо докосна с устни нейните. — След няколко минути смяната ми свършва и си мислех да те изведа на вечеря. Хей, Би Ти, чу ли, че двамата с Кони се сгодихме? Сватбата ще бъде в Деня на благодарността и очакваме страхотен сватбен подарък от теб. — Джимбо го удостои със самодоволната си усмивка и с усърдие поднови писането на фиша.
— Поздравления.
Кони изпиваше Боби Том със зажаднял поглед.
— Какво ти се е случило? Имаш вид, сякаш си се търкалял в кочина.
— Не съвсем.
Тя го изгледа подозрително, но преди да успее да продължи с разпита, Джимбо шляпна фиша в дланта му.
— Можеш да го платиш в кметството.
— Какво е това? — попита Кони.
— Трябваше да глобя Би Ти. Кара със счупен фар.
Кони погледна първо фара, след това разпилените по земята счупени стъкла. С възмутено изражение измъкна фиша от пръстите на Боби Том и го скъса на две.
— Забрави, Джим. Няма пак да започваш старата вражда с Би Ти.
Джимбо изглеждаше сякаш всеки миг ще експлодира, но на Боби Том му беше ясно, че полицаят не искаше да го прави пред възлюбената си. Вместо това обгърна рамото й и рече:
— По-късно ще говорим, Дентън.
— Нямам търпение.
На сбогуване Джимбо му хвърли един изпепеляващ поглед и отведе Кони. Боби Том остана да се взира в скъсаните парченца от фиша, лежащи в прахта. Определено имаше чувството, че Кони не му бе направила услуга.
— Не разбирам защо не искаш да ми кажеш какво е станало с фара.
— Защото това не е твоя работа, дявол да го вземе, ето защо. — Боби Том затръшна вратата по-силно от необходимото, докато излизаше от колата.
Грейси бе толкова обидена от ината му, че дори не погледна към къщата, когато го последва по алеята. Той беше току-що изкъпан, облечен в синя памучна риза на карета, с навити до лактите ръкави. С идеално избелелите джинси и перленосивия стетсън приличаше на модел, рекламиращ маркови облекла, докато тя бе принудена да се напъха в изпомачкана маслиненозелена размъкната пола и блуза, която бе купила в миг на умопомрачение, решавайки (както винаги погрешно), че е истински образец на спортен дизайн.
След случилото се между тях в караваната, сега изпитваше неистовото желание да се скара с него. Цялото удоволствие беше едностранно, а не това искаше тя. Искаше да дава, не само да получава, но много се боеше, че той ще започне да гледа на нея като обект на съжаление. Като се има предвид как му се бе хвърлила на врата миналата нощ и това, което се бе случило този следобед, какво друго би могъл да си помисли?
Преминавайки в тръс, тя най-сетне успя да го настигне.
— Аз последна карах колата.
Той я изгледа сърдито изпод ръба на стетсъна си.
— Ти не си счупила фара.
— Тогава защо не ми кажеш как е станало?
— Няма да говоря повече за това.
Грейси тъкмо се канеше да го притисне, когато вниманието й бе привлечено от къщата. Семплата бяла дървена постройка изглеждаше толкова различно от чикагската му резиденция, че й беше трудно да повярва, че двата имота имат един и същ собственик. Четири боядисани бетонни стъпала водеха към верандата с бели перила, с дървена люлка и метла, подпряна близо до вратата. Широките дъски по пода бяха боядисани в същото тъмнозелено, както и входната врата. Двойните френски прозорци бяха без капаци и гледаха право към орехите в двора. Нямаше нито месингови фенери, нито бляскави брави, които да украсяват фасадата. Къщата беше малка, солидна и удобна.