— Ще си намеря някой евтин хотел — заяви твърдо.
— С твоята заплата трябва да е повече от евтин. Трябва да е безплатен.
— Откъде знаеш каква е заплатата ми?
— Уилоу ми каза. И това ме накара да се зачудя защо направо не купиш препарат за чистене на прозорци и не заемеш позиция на някой светофар, за да миеш стъклата на колите. Гарантирам ти, че ще изкараш повече пари.
— Парите не са всичко. Бях готова на известна саможертва, докато се докажа в студиото.
Телефонът отново зазвъня и той отново го игнорира.
— В случай че си забравила, двамата с теб сме сгодени. Хората тук ме познават достатъчно добре, за да знаят, че моята годеница не може да живее никъде другаде, освен в непосредствена близост до мен.
— Сгодени?
Боби Том сви раздразнено устни.
— Много ясно си спомням, че стоеше точно до мен, когато казах на онези дами в караваната, че си преминала футболния тест.
— Боби Том, онези жени не приеха думите ти на сериозно. А и ще осъзнаят колко са абсурдни, когато се замислят.
— Тъкмо заради това трябва да сме много убедителни.
— Да не би да ми казваш, че сериозно искаш хората да повярват, че ние двамата сме сгодени? — Гласът й се извиси почти до писък, когато надеждите й избуяха, но само за да бъдат смазани от инстинкта й за самосъхранение. За него всичко това може и да беше игра, но не и за нея.
— Нали точно това казах. Противно на това, което може би си мислиш, аз не говоря, само за да се насладя на звука на гласа си. През останалата част от престоя ни в Телароса ти ще си бъдещата госпожа Боби Том.
— Изключено! И бих искала да спреш да се изразяваш така. Госпожа Боби Том! Сякаш жената, която ще се ожени за теб, не е нищо повече от безправен придатък!
Той изпусна дълга и измъчена въздишка.
— Грейси… Грейси… Грейси… Всеки път, когато реша, че комуникационните канали помежду ни са отворени, ти правиш нещо, за да ми покажеш, че греша. Най-важната част от работата ти като мой личен асистент е, да се постараеш престоят ми тук да е тих и спокоен. Как точно очакваш това да се случи, когато всички досадници, които ме познават откакто съм се родил, искат да ме запознаят с необвързаните си роднини от женски пол?
И сякаш в потвърждение на думите му звънецът на вратата издрънча. Той не му обърна внимание, както бе сторил с телефона преди малко.
— Нека ти обясня нещо. Точно в този момент има поне дузина жени от тук до Сан Антонио, които се опитват да запомнят през коя година Джо Тейсман е играл в професионалната лига и да разберат с колко метра се наказва отборът, ако капитанът не се появи за жребия. Ето как стоят нещата. Без дори да поглеждам, мога да кажа с пълна увереност, че в момента пред вратата ми стои поредната кандидатка или някой, който иска да ме запознае с такава. Това е Телароса и хората тук си мислят, че ме притежават.
Тя се опита да призове здравия му разум.
— Но никой нормален човек няма да повярва, че ти ще се ожениш за мен. — И двамата знаеха, че това е вярно, така че нямаше защо да не говорят открито.
Звъненето спря, заменено от силно блъскане по вратата, но Боби Том не помръдна.
— След като те понагласим, ще повярват.
Грейси го изгледа предпазливо.
— Какво имаш предвид с това „понагласим“?
— Точно това, което казах. Ще ти направим онова, как му казват… пълна промяна, както правят с всички гости в „Шоуто на Опра“.
— А ти какво знаеш за „Шоуто на Опра“?
— Ако си прекарала толкова много дни в хотелски стаи, колкото мен, ще си наясно с всички дневни шоута по телевизията.
Тя долови развеселената нотка в гласа му.
— Изобщо не го мислиш сериозно. Искаш само да ми го върнеш, задето пуснах всички онези жени в караваната ти.
— Никога не съм бил по-сериозен. Случилото се днес е само един пример, какво ме очаква през следващите няколко месеца, освен ако не разполагам с истинска годеница до себе си. Единствената личност, освен нас двамата, която трябва да знае истината, е майка ми. — Думкането по вратата най-после бе спряло и той отиде до телефона. — Ще й се обадя още сега, за да съм сигурен, че ще се включи в играта.
— Чакай! Не съм казала, че съм съгласна. — Но го искаше. О, как го искаше. Толкова малко време й оставаше да бъде с него, че всяка секунда беше скъпоценна. Тя не се заблуждаваше за чувствата му към нея, така че не бе изложена на опасността да смеси реалността с илюзиите. Припомни си обещанието, което бе дала на себе си — само да дава, без да взима. За втори път днес реши да разпери криле и да рискува.