Той я изгледа така предизвикателно, сякаш знаеше, че е спечелил. Тя си напомни, че държи прекалено много на него, за да поощрява недостатъците му, като го остави той да диктува всички условия. Пристъпи към него и скръсти ръце.
— Добре — изрече Грейси с нисък, решителен глас. — Ще се съглася. Но ти, при никакви обстоятелства няма да говориш за мен като за „бъдещата госпожа Боби Том“, разбра ли? Защото ако го кажеш още веднъж, само веднъж, аз лично ще разглася на целия свят, че годежът ни е измама. Освен това ще обявя, че ти си… си… — Отвори уста, но пак я затвори. Бе започнала доста силно и решително, но сега не можеше да измисли нищо достатъчно ужасно, с което да го заплаши.
— Сериен убиец? — предложи той услужливо. Тя не отговори и той опита отново: — Вегетарианец?
Изведнъж й просветна.
— Импотентен!
Боби Том я изгледа, сякаш беше полудяла.
— Ще кажеш на всички, че аз съм импотентен?
— Само ако ме наречеш с онова противно име.
— Съвсем сериозно те съветвам да се придържаш към версията за серийния убиец. Тя звучи по-достоверно.
— Ти имаш голяма уста, Боби Том, но от личните си наблюдения спокойно мога да заявя, че само си приказваш.
Думите се изплъзнаха, преди да има време да помисли. Не можеше да повярва какво е изрекла. Тя, трийсетгодишна девственица, без никакъв опит във флирта, бе отправила сексуално предизвикателство към един професионален Дон Жуан. Той я зяпаше слисано и Грейси осъзна, че най-после му го бе върнала, оставяйки го безмълвен. Макар че краката й заплашваха всеки миг да се подкосят, младата жена вирна високо брадичка и гордо се изнесе от спалнята.
Когато стигна до коридора, устните й бавно се разтеглиха в усмивка. Със сигурност един съперник като Боби Том не би оставил подобна обида без отговор. Несъмнено още в този миг вече планираше подходящо отмъщение.
10
— Господин Сойър вече е готов да ви приеме, госпожо Дентън.
Сузи се надигна от кожения диван и прекоси добре обзаведената приемна на изпълнителния директор на „Росатех Електроникс“. Пристъпи вътре и чу леко изщракване, когато секретарката на Уейланд Сойър затвори вратата зад нея.
Сойър не вдигна глава от бюрото си. Тя не беше сигурна дали това бе добре пресметнат жест, целящ да я постави на мястото й или просто обноските му не се бяха подобрили, откакто бе ученик в гимназията. И двата случая не вещаеха нищо добро. От градската управа вече бяха изпращали група уважавани представители, за да поговорят с него, ала той беше вбесяващо уклончив. Сузи Дентън осъзнаваше, че тя, като президент на Комитета по образованието, беше последният, твърде отчаян опит да се умилостиви сърцето на Сойър.
Кабинетът бе обзаведен като библиотека на бизнесмен, със стени, облицовани с дървена ламперия, удобни мебели с тъмночервена дамаска и ловни картини по стените. Докато посетителката вървеше бавно по ориенталския килим, той продължаваше да се взира в папката с документи през очила с бифокални стъкла, приличащи много на нейните, които след цял живот на идеално зрение, напоследък бе принудена да носи.
Маншетите на синята му риза бяха навити, разкривайки изненадващо мускулести ръце за мъж на петдесет и четири. Нито ризата, нито вратовръзката на тъмносини и червени райета, нито очилата, можеха да скрият факта, че той приличаше повече на градски хулиган, отколкото на промишлен бос. Напомняше й на малко поостаряла версия на Томи Лий Джоунс, родения в Тексас актьор и любимец на нейния бридж клуб.
Опита се да не позволи на тишината да я смути, но не беше като онези талантливи млади жени, които се справяха много по-добре в заседателната зала, отколкото в кухнята. Отглеждането на билки в градината й я интересуваше много повече, отколкото борбата с властни мъже. Освен това беше със старомодно възпитание и бе свикнала на общоприетата любезност.
— Може би моментът не е подходящ — отрони тя тихо.
— Ей сега ще ви обърна внимание. — Гласът му прозвуча нетърпеливо. Без да я поглежда, той кимна рязко с глава към един от столовете пред бюрото му, все едно тя беше куче, на което му заповядваха да легне на пода. Обидният жест я накара да осъзнае колко безсмислена е мисията й. Уейланд Сойър беше невъзможен в гимназията и очевидно нищо не се бе променило. Без да промълви нито дума повече, тя прекоси килима, отправяйки се към вратата.