— Къде си мислите, че отивате?
Сузи се извърна към него и заговори с тих глас:
— Посещението ми очевидно е излишно безпокойство за вас, господин Сойър.
— Аз съм този, който ще прецени това. — Свали рязко очилата си и кимна към стола. — Ако обичате.
Думата бе излаяна като заповед и Сузи не можеше да си спомни случай, когато да е изпитвала толкова мигновена неприязън към някого. Макар че, като се замислеше, не беше чак толкова мигновена. Уей беше две години по-голям от нея, най-големият хулиган в гимназията на Телароса, от тези момчета, с които само най-отворените момичета се осмеляваха да излизат. Имаше смътен спомен за него, застанал пред физкултурния салон с цигара, висяща от единия ъгъл на устата му, с твърди като на кобра очи. Беше трудно да се свърже тийнейджъра хулиган с бизнесмена мултимилионер, ала едно нещо не се бе променило. Както и тогава, той все още я ужасяваше.
Сузи потисна треперенето си и се запъти към стола. Той я изучаваше открито и тя съжали, че не бе пренебрегнала лятната жега и не бе облякла костюм, вместо тъмнокафявата копринена рокля, подчертаваща фигурата й. Полата на роклята се прихлупваше от едната страна и се надипли на меки гънки, когато седна. Около шията си носеше плътна златна верижка, в комплект с нежни обици. Копринените й тъмнобежови чорапи бяха в тон с дизайнерските й елегантни обувки, чиито лъскави квадратни токчета бяха украсени отстрани с фин златен кант. Не се съмняваше, че тоалетът й бе абсурдно скъп — подарък за рождения й ден от Боби Том, след като не му позволи да й подари скъп апартамент в Хилтън Хед.
— Какво мога да направя за вас, госпожо Дентън?
В думите му прозвуча подигравателна нотка. Сузи можеше да се оправи с много по-агресивни членове на Комитета от мъжки пол, защото ги бе познавала през по-голямата част от живота си, но не се чувстваше в свои води с човек като него. Но колкото и да й се искаше да си тръгне, трябваше да се опита да свърши работата, за която бе дошла. Децата в Телароса щяха да изгубят твърде много, ако този ужасен мъж изпълнеше намеренията си.
— Дошла съм тук като представител на Комитета по образованието на Телароса, господин Сойър. Искам да се уверя, че сте премислили последствията, които ще окаже затварянето на „Росатех Електроникс“ върху децата в този град.
Очите му бяха тъмни и смразяващи върху грубо изсеченото му лице. Той опря лакти на бюрото, притисна един към друг върховете на пръстите си и я изгледа над тях.
— И в качеството на каква представлявате Комитета?
— Аз съм президентът.
— Разбирам. И това е същият Комитет по образованието, който ме изрита от училище само месец преди да се дипломирам?
Въпросът му я слиса и тя нямаше представа какво да каже.
— Е, госпожо Дентън?
Очите му бяха потъмнели от враждебност и посетителката осъзна, че за пръв път слуховете се бяха оказали верни. Уей Сойър вярваше, че жителите на Телароса се бяха отнесли несправедливо с него и сега се бе върнал, за да си отмъсти. Тя си припомни старите истории. Знаеше, че Уей е незаконно дете, поради което той и майка му Труди бяха отхвърлени от обществото. Известно време Труди беше чистила къщите — беше чистила и къщата на майката на Хойт — но накрая стана проститутка.
Сузи сплете пръсти в скута си.
— Да не би да възнамерявате да накажете всички деца в града, само защото преди четирийсет години са се отнесли лошо с вас?
— Не беше преди четирийсет години. И споменът е все още жив. — По устните му пробягна лека усмивка, която не стигна по-далеч от ъгълчетата на устата му. — Това ли смятате, че правя?
— Ако преместите „Росатех Електроникс“, Телароса ще загине.
— Компанията не е единственият източник на доходи за града. Съществува и туризмът.
Тя видя циничната извивка на устните му и се скова, когато осъзна, че той я провокира.
— И двамата знаем, че туризмът никога не е изхранвал този град. Без „Росатех Електроникс“ Телароса ще умре.
— Аз съм бизнесмен, а не филантроп и моята отговорност е да направя компанията още по-печеливша. В момента сливането й със завода в Сан Антонио изглежда най-добрият начин да го постигна.
Сузи се постара да овладее гнева си и се наведе леко напред.
— Искате ли следващата седмица да ви разведа из училищата?
— И да накарам всички онези малки деца да се разпищят от ужас и да се разбягат, само като ме видят? Не, благодаря.