Подигравателните искри в очите му й подсказаха, че ролята на отхвърления от града ни най-малко не го притеснява.
Сузи сведе поглед към дланите в скута си, сетне отново вдигна глава.
— Значи няма начин да промените решението си?
Той се взря продължително в нея. До слуха й долитаха приглушените шумове от приемната, тихото тиктакане на стенния часовник, дори собственото й дишане. По лицето му пробяга нещо, което не можа да определи, но я обзе лошо предчувствие. Позата му излъчваше едва забележимо напрежение, което я плашеше.
— Може би има. — Столът изскърца, когато той се облегна назад. Твърдите, безпощадни черти на лицето му й напомниха за назъбените гранитни склонове в тази част на Тексас. — Можем да го обсъдим в неделя на вечеря в дома ми. Ще изпратя колата да ви вземе в осем.
Не беше учтива покана, а директна команда, изречена по възможно най-обидния начин. Искаше й се да му каже, че по-скоро ще вечеря с дявола, отколкото с него, но на карта бе заложено твърде много. Затова докато се взираше в тези мрачни, неумолими очи, тя знаеше, че няма да посмее да откаже.
Взе чантата си и се изправи.
— Много добре — рече тихо.
Той вече бе надянал отново очилата на носа си, насочил вниманието си към документите. Когато Сузи излезе от кабинета му, Уей Сойър дори не си направи труда да каже „довиждане“.
Все още беше бясна, когато стигна до колата си. Що за отвратителен тип. Никога не се бе сблъсквала с такъв като него. Хойт беше открит и слънчев човек, пълна противоположност на Уей Сойър. Докато търсеше с треперещи ръце ключовете на колата, се питаше какво ли иска той от нея.
Знаеше, че Лутър Бейнс ще очаква телефонното й обаждане веднага щом се прибере, а тя не знаеше какво да му каже. Определено нямаше да сподели, че се е съгласила да вечеря със Сойър. Не би могла да го каже на никого, особено на Боби Том. Ако той разбереше колко много Сойър я беше сплашил, щеше да се вбеси. Залогът бе твърде голям, за да рискува намесата му. Колкото и да бе разстроена, трябваше да се справи сама.
— По-добре да се откажа, Боби Том.
— Хайде сега, не позволявай на онези розови фламинги и на онази градина с цветя, посадени в автомобилни гуми, да те изплашат, Грейси. Шърли наистина много я бива в прическите.
Боби Том задържа отворена вратата на „Холивудски прически при Шърли“. Салонът за красота се помещаваше в гаража на малка едноетажна къща в жилищната част на Телароса. Тъй като трябваше да бъде на снимачната площадка чак на обяд, Боби Том бе заявил, че ще използва сутринта за нейното преобразяване. Той я избута решително в помещението и кожата на ръцете й настръхна. Като всички останали обществени места в Тексас, салонът за красота имаше климатик и температурата вътре беше близка до точката на замръзване.
Три от стените на малкия салон бяха боядисани в успокояващо розово, докато четвъртата бе покрита с огледални плочки в черно и златисто. В салона имаше две стилистки — едната, спретната брюнетка със светлосиня престилка, а другата — румена блондинка с най-бухналата коса, която Грейси някога бе виждала. Пълничките й бедра бяха напъхани в пурпурни ластични панталони и тясна, розова тениска, плътно обгръщаща огромните й гърди. Върху тениската имаше надпис „Господи, иска ми се това да бе мозъкът ми“.
Грейси мислено се помоли Шърли, която трябваше да прави косата й, да се окаже спретнатата брюнетка, но Боби Том вече се приближаваше с бодра крачка към колежката й.
— Здравей, кукличке.
Жената вдигна глава от огромния куп гарвановочерна коса, която оформяше със сешоар, и нададе гърлен кикот.
— Боби Том, ти, красив кучи сине, крайно време беше да се появиш.
Той лепна една целувка върху бузата й, покрита с крещящ червен руж, а тя го тупна по задника със свободната си ръка.
— Все още е най-стегнатият в целия щат.
— Казано от познавач като теб, го смятам за комплимент от най-високо ниво. — Боби Том се усмихна на другата фризьорка и клиентката й, после поздрави двете жени, които надникнаха изпод каските. — Велма, госпожо Карлсън, как сте днес, дами?
Те се изкискаха сподавено. Боби Том преметна ръка през раменете на Грейси и я избута напред.
— На вниманието на всички — това е Грейси Сноу.
Шърли я огледа с явно любопитство.
— Всички чухме за теб. Значи ти си бъдещата госпожа Боби Том.
Той пристъпи забързано напред.
— Грейси е нещо като феминистка, Шърли, и не й харесва да я наричат така. Ако трябва да съм честен, може би ще се споразумеем за фамилия с тире.