Апартаментът се състоеше от дневна, с малка кухня към нея, и спалня, разположена успоредно на помещението за фитнес на Боби Том. Спалнята й гледаше към задната страна на къщата. През нощта, след като дълго не можа да заспи, тя стана и откри, че не бе единствената, страдаща от безсъние. Видя през прозореца на стаята му на долния етаж примигващата светлина на телевизор.
Ярката слънчева светлина подчертаваше изопнатото лице на Сузи и Грейси се почувства виновна, че й се натрапва.
— Не е нужно да пазаруваме точно днес.
— Но за мен ще е удоволствие.
Отговорът й прозвуча искрено, затова Грейси не протестира повече. В същото време реши, че трябва да е напълно откровена със Сузи.
— Притеснена съм от този фалшив годеж. Опитах се да го убедя, че цялата идея е абсурдна.
— Не и от негова гледна точка. Хората винаги са го преследвали за едно или друго. Ако чрез този годеж синът ми успее да си осигури поне малко спокойствие, докато е в града, то аз съм изцяло „за“. — Когато зави по „Мейн Стрийт“, Сузи смени темата. — За щастие имаме прекрасен бутик в града.
Грейси настръхна веднага, щом чу думата „бутик“.
— Скъп ли е?
— Това няма значение. Боби Том ще се погрижи за всичко.
— Той няма да купува дрехите ми — заяви Грейси с тих, но категоричен тон. — Няма да го позволя. Ще си ги купя сама, но се опасявам, че бюджетът ми е много ограничен.
— Разбира се, че той ще плати. Идеята беше негова.
Грейси поклати упорито глава.
— Ти сериозно го мислиш, нали?
— Напълно сериозно.
Сузи изглеждаше изумена.
— Но Боби Том винаги плаща сметките.
— Не и моите.
За миг Сузи не изрече нищо. После се усмихна и направи обратен завой.
— Обичам предизвикателствата. Има един аутлет мол на около четирийсет и пет километра оттук. Ще бъде много забавно.
През следващите три часа Сузи се държеше като фелдфебел, докато я развеждаше от щанд на щанд, където усилено пазаруваха. Пренебрегна напълно предпочитанията на Грейси и вместо това я облече в младежки, провокативни дрехи, каквито самата Грейси никога не би дръзнала да си купи. Сузи й избра ефирна пола и копринена блуза в ярка и бляскава разцветка. Към тях добави розова рокля с презрамки, свободно спускаща се от талията по бедрата, избелели джинси и различни потничета, скандално къси поли и памучни пуловери, плътно прилепващи към гърдите й. Грейси изпробва безброй колани и колиета, сандали и равни обувки, гуменки, украсени с изкуствени диаманти, и сребърни обици в причудливи форми. И когато всичко, до последната покупка, беше прибрано в багажника на лексуса, тя с ужас установи, че огромна част от спестяванията й се бяха стопили. Чувстваше се замаяна и малко нервна.
— Сигурна ли си за това? — Тя сведе поглед към червеното гащеризонче без презрамки — последната й придобивка. Горнището му прилепваше толкова плътно към тялото й, че нямаше да може да го носи със сутиен. В трикото бяха втъкани златисти нишки, а широк колан отделяше плътно прилепващото горнище от по-широките шорти. Удобните, но непретенциозни еспадрили бяха заменени с чифт яркочервени сандали с каишки. Целият тоалет я караше да се чувства все едно е откраднала чужди дрехи и се представя за някоя, която не беше.
— Стои ти фантастично — изрече Сузи, може би за стотен път този следобед.
Грейси отчаяно се мъчеше да овладее надигащата се в нея паника. Скромните жени не носеха фантастични дрехи. Тя се залови за това, което й се стори достатъчно убедително извинение, за да обясни непрестанното си колебание.
— Тези сандали не поддържат добре сводовете на ходилата.
— Да не би да имаш проблеми с ходилата?
— Не. Може би защото винаги нося удобни обувки.
Сузи се усмихна и я потупа по ръката.
— Не се тревожи, Грейси. Изглеждаш прекрасно.
— Не приличам на себе си.
— Мисля, че приличаш точно на себе си. И бих казала, че беше крайно време.
Кой, по дяволите, караше тъндърбърда му? При това дяволски бързо! Боби Том видя облака прах от близо километър и грабна сценария от стълба на оградата, където го бе подпрял, за да разучи сцената, която щяха да снимат същия следобед.