Една латиноамериканка, която Сузи не познаваше, я покани вътре и я придружи по покрития с черен мрамор под до обширна всекидневна с класически прозорци в древногръцки стил, извисяваща се на два етажа и гледаща към розова градина, дискретно осветена с приглушени светлини. Лампи с копринени абажури пръскаха нежни отблясъци върху стените с цвят на слонова кост. Диваните и креслата, разположени на уютни групи, бяха тапицирани в студени нюанси на синьо и зелено. От двете страни на камината имаше елегантни гипсови ниши във формата на раковина, в които бяха поставени матови теракотени делви, пълни с изсушени хортензии.
Уей Сойър стоеше до малък блестящ роял от абанос, поставен пред най-големия прозорец. Притеснението й се усили, когато видя, че домакинът й бе облечен целия в черно като някой съвременен гангстер. Ала вместо кожен жакет и кожени панталони, спортният му дизайнерски костюм без подплънки беше италиански, както и копринената му риза. Мекото осветление в стаята не успяваше да смекчи твърдите черти на лицето му.
Държеше в ръка кристална чаша и се взираше в нея с празните си тъмни очи, които изглежда не пропускаха нищо.
— Какво да ви предложа за пиене?
— Бяло вино би било добре.
Той отиде до малък шкаф, върху който бе поставен огледален поднос, пълен с най-различни бутилки и чаши. Докато й наливаше вино, Сузи се опитваше да се успокои, като обикаляше стаята и разглеждаше картините по стените. Имаше няколко големи маслени платна и множество акварели. Спря се пред малка черно-бяла графика на майка и дете.
— Купих я на търг в Лондон преди няколко години.
Не го чу кога е застанал зад нея. Подаде й чашата с вино и докато отпиваше малки глътки, той започна да й разказва по малко от историята на всяка картина. Думите му бяха бавни и добре премерени, даваха информация, но не намаляваха притеснението й. Беше й трудно да свърже този мъж, който говореше спокойно за търг на произведения на изкуството в Лондон, с онзи намръщен хулиган, който пушеше цигари до физкултурния салон и излизаше с най-отраканите момичета.
През изминалите няколко седмици бе направила малко проучване, за да попълни празнините в миналото на Сойър. Според историята, която успя да сглоби от разказите на неколцина от по-възрастните си съграждани, на шестнайсет години майка му Труди съобщила, че е била изнасилена от трима работници на шосето, а в последствие се оказала бременна с Уей. Това се случило няколко години преди края на Втората световна война и никой не повярвал на историята й, така че тя била отхвърлена от обществото.
През годините, които последвали, Труди едва успявала да осигури прехраната за себе си и сина си, като чистела къщите на малкото семейства, които я допускали до праговете си. Тежката работа и отхвърлянето й от обществото постепенно я съсипвали. Когато Уей постъпил в гимназията, тя вече окончателно се предала и се примирила с всеобщото мнение за нея. Тъкмо тогава започнала да се продава на мъжете, преминаващи през града. На трийсет и пет години умряла от пневмония, а скоро след това Уей постъпил в морската пехота.
Докато Сузи го изучваше над ръба на чашата с вино, безпокойството й нарастваше. Труди Сойър е била жертва на несправедливост, а мъж като Уей Сойър не би го забравил. Докъде можеше да стигне в желанието си да си отмъсти на всички?
За нейно облекчение се появи прислужницата и обяви, че вечерята е сервирана. Уей я придружи до официалната трапезария, декорирана в бледозелено с нефритени оттенъци. Когато сервираха предястието, той поведе учтив, неангажиращ разговор, а когато поднесоха основното блюдо — сьомга върху плато от див ориз — нервите й вече бяха опънати до крайност. Защо не й казваше какво иска от нея? Ако знаеше защо той бе настоял да вечеря с него в дома му, може би щеше да се отпусне.
Мълчанието помежду им изглежда не го притесняваше, но за нея ставаше непоносимо, затова го наруши.
— Забелязах пианото. Вие ли свирите?
— Не. Пианото е на дъщеря ми Сара. Купих й го, когато беше на десет и двамата с Дий се разведохме. Това бе утешителният й подарък, задето изгуби майка си.