— Боите се от мен, нали?
— Не виждам никаква причина да продължавам тази вечеря.
Той се изправи на крака.
— Искам да ви покажа градината ми с рози.
— Мисля, че ще е по-добре, ако си тръгна веднага.
Уей Сойър бутна стола си назад и се приближи към нея.
— Бих искал да я видите. Моля ви. Мисля, че ще ви хареса.
Макар че не повиши тон, властната нотка в гласа му беше съвсем ясно доловима. Той отново бе решил всичко да става по неговата воля, а тя не знаеше как да се противопостави на твърдата му ръка, която силно стисна рамото й, за да я поведе през високите до тавана врати в края на трапезарията. Мъжът натисна извитата месингова дръжка. И щом тя пристъпи навън, топлата южняшка нощ я обгърна като уханна парна баня. Сузи долови дъхавия аромат на рози.
— Красиво е.
Той я поведе по настланата с обли камъни пътека, виеща се през цветните лехи.
— Наех озеленител от Далас, за да я проектира, но стилът му бе твърде натруфен. Накрая сам свърших по-голяма част от работата.
Тя не искаше да си го представя как засажда рози в градината. Градинарите, които познаваше, бяха ведри и добри хора, а Сузи не искаше да мисли за него по този начин.
Стигнаха до малко езеро с японски риби кои, разположено сред висока зелена трева и гъсти декоративни растения. Захранваше се от изкуствен водопад, чиято вода се стичаше върху терасовидни скални късове, а индиректната светлина хвърляше отблясъци върху тлъстите риби, плуващи под восъчните листа на водните лилии. Тя знаеше, че той няма да я пусне да си отиде, докато не й каже каквото си е наумил. Приседна на една от двете пейки от ковано желязо, по които пълзяха листата на лоза, образувайки уютно кътче за отдих до пътеката.
Сузи преплете пръсти в скута си и се опита да се успокои.
— Какво искахте да кажете, когато ме попитахте какво съм готова да пожертвам?
Сойър седна на пейката срещу нея и протегна дългите си крака. От светлините на езерото върху скулите му се образуваха сенки, придавайки допълнителна строгост на чертите му, което още повече я изнервяше.
— Исках да зная доколко сте решена да задържите „Росатех“ тук.
— Живяла съм в този град през целия си живот и бих направила всичко, за да попреча да загине. Но аз съм само президент на Комитета по образованието; не притежавам действителна власт в общината.
— Вашата власт в общината не ме интересува. Не това искам от вас.
— Тогава какво?
— Може би искам това, което не можах да имам преди толкова много години, когато не бях нищо повече от незаконния син на Труди Сойър.
Сузи чуваше ромоленето на водопада, далечното бръмчене на климатичната инсталация, която охлаждаше къщата, но тези познати и умиротворяващи шумове правеха тихо изречените думи още по-злокобни.
— Не зная какво имате предвид.
— Може би искам най-хубавото момиче от девети глас на гимназията.
В нея се прокрадна ледена боязън и внезапно нощта, която ги обгръщаше, се изпълни с опасност.
— За какво говорите?
Уей Сойър подпря лакът на облегалката на пейката и кръстоса глезените си. Въпреки нехайната му поза, тя усещаше някакво напрежение у него и то я плашеше.
— Реших, че се нуждая от придружителка, но съм твърде зает да управлявам „Росатех Електроникс“, за да си потърся подходяща. Искам тази личност да сте вие.
Устата й бе толкова пресъхнала, че усещаше езика си подут.
— Придружителка?
— Нуждая се от някой, който да ме придружава на светски събития и по време на пътуванията ми, да изпълнява ролята на домакиня, когато приемам гости.
— Мислех, че си имате придружителка. Чух, че се виждате с някаква жена в Далас.
— През годините съм излизал с много жени. Сега търся нещо малко по-различно. Малко по-близо до дома. — Говореше спокойно, все едно обсъждаше делово споразумение, но у него имаше нещо, може би засилващо се чувство на тревога, което я караше да смята, че събеседникът й далеч не е толкова спокоен, колкото се преструваше. — Ние двамата бихме могли да продължаваме да водим досегашния си начин на живот, но вие трябва да сте… — Замълча и тя имаше чувството, че очите му пронизват нейните, прогаряйки черепа й. — Трябва да сте ми на разположение, Сузи.
Начинът, по който изрече провлачено „на разположение“, я смрази.
— На разположение? Нали не… това звучи като… — Не успя да прикрие ужаса си. — Няма да спя с вас!
За миг мъчителят й не отвърна нищо.