Песента на „Брукс и Дън“ свърши и започна бавна балада. Примирен с ролята си на джентълмен, Боби Том се надигна, за да я спаси, преди да е принудена да краси самотно някоя стена на бара като дама, останала без кавалер за танца. Но не бе направил повече от три крачки, когато Джони Петибоун я издърпа от ръцете на Лен и двамата се впуснаха в танц. Боби Том спря, чувствайки се малко глупаво, сетне си напомни да благодари на Джони, задето е бил толкова мил с Грейси. Наистина всички бяха много мили с нея. Не че това го изненадваше. Фактът, че тя беше избраницата на Боби Том, бе гаранция, че ще се отнасят към нея като с кралица.
Докато наблюдаваше как Джони придърпва Грейси по-плътно, Боби Том изпита леко раздразнение. Тя беше сгодена и двамата не би трябвало да танцуват толкова интимно притиснати, но Боби Том не забелязваше дори сянка на съпротива от нейна страна. Нещо повече — тя бе извърнала лице към партньора си като слънчоглед, попивайки всяка дума на Джони. За някой, който би трябвало да се чувства засрамен и не на място, тя определено се забавляваше много добре.
Припомни си проблема на Грейси със сексуалната й неудовлетвореност и се намръщи. Ами ако тя не можеше да контролира хормоните си сега, когато „преобразяването“ й бе спечелило малка частица от мъжкото внимание? Идеята дяволски го притесни. Не би могъл да я упреква, че има желание да прави съвсем естествени неща, но със сигурност нямаше да ги прави, докато е сгодена за него. В Телароса нямаше много тайни и не му се искаше дори да си помисли на какво ще бъде подложен, когато градът откриеше, че жена като Грейси Сноу го мами.
Потисна въздишка на досада, когато Кони Камерън се приближи към него с бавна полюшваща се походка.
— Хей, Би Ти, искаш ли пак да танцуваме?
Отпусна длан върху бледолилавата копринена риза, която бе облякъл с джинсите и черния стетсън, сетне отърка леко гърдите си в него. За нещастие явно фактът, че и двамата са сгодени, ни най-малко не я обезкуражаваше.
— Бих искал, Кони, но Грейси яко се напушва, ако танцувам повече от веднъж с красива жена, така че трябва да пазя поведение.
Тя отметна няколко кичура от тъмната си коса, които се бяха заплели в една от сребърните й обици.
— Не съм си и помисляла, че ще настъпи денят, когато ще позволиш на жена да те държи под чехъл.
— Нито пък аз, но това беше преди да срещна Грейси.
— Ако се тревожиш какво ще си помисли Джим, тази вечер той е дежурен. Дори няма да разбере, че сме танцували. — Наблегна на последната дума, като леко нацупи устните си, така че той да разбере, че танцът не е единственото, което му предлагаше.
Боби Том не се съмняваше, че Джимбо следи изкъсо Кони, но не това бе причината, поради която отклони поканата. Просто вече му беше все по-трудно да прикрива раздразнението си, когато беше в компанията на жени като нея.
— Не се тревожа толкова заради Джимбо. Загрижен съм за Грейси. Тя наистина е много чувствителна.
Кони се извърна към танцуващите и я изгледа критично.
— Грейси изглежда по-добре, откакто й позволи да се нагласи. Но дори и така, пак не изглежда твоят тип. Хората тук си мислеха, че ще се ожениш за модел или кинозвезда.
— Е, неведоми са пътищата на човешкото сърце.
— Предполагам. Имаш ли нещо против да ми направиш услуга, Би Ти?
Заля го вълна на безкрайна умора. Още услуги. Прекарваше на снимачната площадка поне по дванайсет часа на ден, а последните няколко дни бяха изтощителни. Обикновено се наслаждаваше на екшън сцените, но не и когато включваха побой над жена. Ужасяваше се от сцената с Натали в началото на филма и беше толкова неубедителен, че хората от снимачния екип бяха принудени да наемат дубльор.
Когато не беше на снимачната площадка, го тормозеха непрестанни телефонни обаждания, неочаквани посетители, радетели на благотворителни каузи. С всичко това не му се събираха повече от четири часа сън за цялата седмица. Миналата вечер, след като свърши със снимките, бе отлетял с частния си самолет до Корпус Кристи, за да се появи на благотворителен банкет, а предишната нощ бе участвал в нощно радиошоу, за да рекламира Хевънфеста, но единствената благотворителна дейност, която му донесе истинска радост, беше тайното му посещение при децата в педиатричното отделение на общинската болница.
— От какво се нуждаеш?
— Може ли да се отбиеш някоя вечер у дома и да подпишеш двете футболни топки, които съм купила за двамата си племенници?
— С удоволствие. — Несъмнено щеше да се отбие. С Грейси под ръка.