Песента клонеше към своя край и той се извини, за да отърве Грейси от Джони Петибоун. Лен Браун се добра пръв до нея, но той нямаше да позволи това да му попречи.
— Здрасти, момчета. Ще ми позволите ли един танц с моята малка любима?
— Ами, разбира се, Боби Том. — Явната неохота в гласа на Лен Браун го подразни. Междувременно Грейси му хвърли кръвнишки поглед, целящ да го срази заради „малката любима“. Фактът, че е успял да я вбеси, забележително повдигна настроението му.
И двамата бяха твърде заети през последните няколко седмици и не бяха прекарвали много време заедно, което и беше причината за настояването му да се появят тази вечер във „Фургона“. Никой нямаше да повярва, че са сгодени, ако не ги виждаха да излизат заедно. Тя беше толкова дяволски ефективна, че той не можеше да измисли достатъчно работа, за да запълва времето й. И тъй като мразеше да бездейства, Грейси се бе превърнала в момиче за всичко на филмовата компания и бавачка на половин ден на Натали.
Той погледна надолу към зачервеното й лице и не можа да сдържи усмивката си. Грейси имаше най-хубавата кожа, която бе виждал у жена, а освен това харесваше и очите й. Имаше нещо в начина, по който искряха, което повдигаше настроението му.
— Тази вечер са измислили нов танц в редица, Грейси. Хайде да опитаме.
Тя погледна несигурно към танцуващите, които демонстрираха серии от бързи и сложни стъпки.
— Не успях да схвана добре и предишния танц. Може би е по-добре да пропусна този.
— И цялото забавление? — Издърпа я към редицата, като в същото време изучаваше танцуващите пред него. Стъпките бяха доста заплетени, но той беше специалист в броенето на стъпки и ловки смени на посоката точно в подходящия момент, така че не му бяха нужни повече от трийсет секунди, за да схване същността. От друга страна Грейси явно доста се затрудняваше.
На половината от песента тя все още не се бе напаснала към ритъма на останалите танцуващи. Боби Том реши, че е истински негодник щом я доведе тук, след като знаеше, че тя няма да се справи, но една незряла част от него искаше да й напомни, че това тук е неговата територия, а не нейната и тя не е упълномощена да танцува с мъже, с които не е сгодена. Но угризенията на съвестта му много скоро се трансформираха в раздразнение, докато я наблюдаваше как отмята коса и се смее на грешките си, все едно не й пукаше, че е най-окаяният танцьор на дансинга.
Влажните, медни къдрици бяха полепнали по страните и врата й. Тя се извърна с лице към него, когато всъщност трябваше да се обърне на другата страна, и той видя как горното копче на елека й се разкопча, разкривайки извивките на онези нейни сладки малки изкушения, порозовели от горещината и блестящи от капките пот. Още едно копче и целите щяха да изскочат навън. Представата го изпълни с искрено негодувание. Та тя беше учителка в неделно училище, за бога! Би трябвало да знае как да се държи!
Но тя явно бе прекалено заета да флиртува с всичко живо в панталони, за да забележи възмущението му, което само се усили, когато някакви мъже, за които той дори не подозираше, че ги познава, започнаха да я окуражават с викове.
— На другата страна, Грейси. Можеш да се справиш!
— Точно така, Грейси!
Мускулестото колежанче от другата й страна вече си бе спечелило неодобрението на Боби Том заради тениската си на колежа „Бейлър“. Когато хлапакът улови Грейси за ханша и я обърна в правилната посока, Боби Том присви очи.
Тя се засмя и разлюля къдрици.
— Никога няма да го схвана!
— Разбира се, че ще го схванеш. — Хлапакът вдигна бутилката бира, която държеше и я поднесе към устните й.
Тя отпи глътка и се задави. Момчето се засмя и понечи да й даде още една глътка, но пренебрегнатият годеник нямаше намерение да я наблюдава как се превръща в пропаднал алкохолик пред очите му. Обви ръка около раменете й, хвърли свиреп поглед на хлапака и я дръпна настрани.
Момчето се изчерви.
— Извинете, господин Дентън.
Господин Дентън! Това преля чашата! Той сграбчи Грейси за китката и я повлече към пожарния изход в дъното. Тя се препъна.
— Какво не е наред? Къде отиваме?
— Нещо ме пробожда отстрани. Нуждая се от чист въздух.
Перна резето на задната врата с опакото на ръката си и я повлече навън към покрития с чакъл служебен паркинг. Очукан зелен контейнер за боклук се мъдреше зад разнородна колекция от автомобили, в съседство с барака, изградена от бетонни блокове.
Освен миризмата на пържени картофи и прах, Боби Том не усети нищо друго, но Грейси въздъхна със задоволство, когато пое дълбоко въздух.