— Много ти благодаря, че ме доведе тук. Не помня някога да съм си прекарвала толкова добре. Всички бяха толкова мили.
Звучеше като замаяна от щастие, а очите й блестяха като коледни светлини. Изглеждаше толкова хубава, че в този миг Боби Том изобщо не смяташе, че не е неотразима красавица. Климатикът бучеше шумно, но не успяваше съвсем да заглуши музиката от бара. Грейси отметна кичур коса от бузата си, сетне сключи ръце зад врата си и се облегна на грубите дървени дъски на сградата, като в същото време гърдите й щръкнаха предизвикателно.
Къде бе научила подобен трик? Внезапно Боби Том изпита желание да си върне обратно старата Грейси, с онази абсурдна рокля и безформена коса. Чувстваше се удобно с предишната Грейси и фактът, че тъкмо той бе отговорен за преобразяването й във фурията на кънтри баровете, още повече го вбесяваше.
— Хрумвало ли ти е, че може да не ми се нрави годеницата ми да показва деколтето си на целия град?
Тя сведе поглед и ръката й се стрелна към разкопчаното копче.
— О, боже.
— Не зная какво се е вселило в теб тази вечер, но мисля, че е по-добре да се осъзнаеш и да започнеш да се държиш като сгодена жена.
Очите й се вдигнаха и срещнаха неговите. Тя се вгледа продължително в него, скръцна със зъби и разкопча и второто копче.
Боби Том бе толкова слисан от дързостта й, че му отне няколко секунди, докато си възвърне дар словото.
— И какво точно си въобразяваш, че правиш?
— Наоколо няма никой. Горещо ми е, а ти си имунизиран срещу чара ми, така че какво значение има?
На нея й било горещо. Хубаво, на него също. Не проумяваше какво я бе прихванало тази вечер, но смяташе да му сложи край.
— Никога не съм казвал, че съм имунизиран срещу чара ти — заяви той войнствено. — Ти си жена, нали?
Очите й се разшириха. Беше гаднярска забележка и той тутакси се засрами от себе си. Срамът му нарасна, когато смаяното й изражение се замени със загриженост.
— Коляното те боли, нали? Затова през цялата вечер си толкова вкиснат.
Дай й на Грейси да намери извинение за грубиянското му държание. Тя винаги искаше да види най-доброто у хората, факт, който караше всички на този свят да се възползват от нея. Все пак нямаше намерение да разрушава илюзиите й за него като й признае, че на коляното му нищо му няма. Вместо това се протегна надолу и го разтри през джинсите.
— Имал съм и по-добри дни.
Тя сграбчи китката му.
— Чувствам се ужасно. Толкова много се забавлявах, че не помислих за никой друг, освен за себе си. Да си вървим у дома, за да ти сложа малко лед.
Боби Том се почувства по-долен и от змия.
— Навярно е по-добре да продължа да се движа, за да не се скове напълно. Нека потанцуваме.
— Сигурен ли си?
— Разбира се, че съм сигурен. Свирят парче на Джордж Стрейт, нали?
— Така ли?
Той я улови за ръката и я притегли към себе си.
— Да не искаш да ми кажеш, че не разпознаваш Джордж Стрейт?
— Не зная много за кънтри певците.
— В Тексас той е повече и от светец. — Вместо да я поведе отново към бара, Боби Том я притисна към гърдите си и започна да се движи. Те танцуваха между стар форд „Феърлейн“ и тойота, а косата й ухаеше на праскови.
Докато подметките на ботушите им проскърцваха върху чакъла на паркинга, той не можа да устои, плъзна ръка под края на елека й и я отпусна върху долната част на гърба й. Почувства извивката на гръбнака и мекотата на кожата й. Тя потръпна, което му напомни, че се нуждае от мъж толкова отчаяно, че имаше опасност да падне в лапите на първото появило се зализано копеле.
Перспективата дяволски го разстрои. Не се срамуваше да признае, че харесва Грейси и беше повече от сигурен, че не желае тя да се съблече за някой, който нямаше да се отнесе с нея с внимание и грижовност. Ами ако се отдаде на някой от онези кучи синове, които са прекалено егоистични, за да я пазят? Или на някой разгонен негодник, който ще я обладае твърде грубо и завинаги ще й съсипе удоволствието от секса? По света имаше милион беди, които можеха да сполетят отчаяни жени като Грейси.
Той си бе затварял очите пред истината твърде дълго и знаеше, че моментът на разплатата най-сетне бе настъпил. Ако искаше да продължи да се гледа с чиста съвест в огледалото всяка сутрин, трябваше да забрави задръжките си спрямо чукането от съжаление и да направи това, което трябваше да се направи. Тя беше негова приятелка, дяволите да го вземат, а той никога не обръщаше гръб на приятелите си. И това не му оставяше избор. Единственият начин да е сигурен, че работата ще бъде свършена както трябва, беше да се нагърби лично с посвещаването на Грейси в любовната игра.