— Зная, че си привърженик на отворените комуникационни канали.
Заедно с онова нервно потрепване в гласа й, той беше почти сигурен, че долови и раздразнение и едва не се разсмя на глас. Стегна се, изгледа я мрачно и с глас, сериозен като на евангелистки проповедник по телевизията, каза:
— Ето какво си мисля… Очевидно е, че това ще бъде доста стресиращо преживяване за мен.
Тя вдигна рязко глава. Лицето й изразяваше толкова искрен потрес, че му бе нужно цялото самообладание, за да не се разсмее.
— И защо трябва да е стресиращо за теб?
Боби Том я дари с поглед на наранена невинност.
— Скъпа, та това е очевидно. Аз съм като неукротим жребец още от пубертета. И след като съм опитният партньор, а доколкото зная, твоят опит не се простира по-далеч от онзи педикюрист, пожелал да целуне стъпалото ти, аз ще съм изцяло отговорен за правилното ти посвещаване в изкуството на секса. Има вероятност — твърде нищожна, трябва да отбележа, но все пак съществува — да оплескам всичко и ти да се травматизираш за цял живот. Подобна отговорност е тежко бреме за съвестта ми и единственият начин да мога да гарантирам, че всичко ще протече добре за теб, е още от самото начало да поема пълен контрол върху нашата сексуална връзка.
Тя го изгледа предпазливо.
— И какво по-точно включва това?
— Боя се, че ще те шокирам толкова много, че може да решиш да се откажеш, още преди да сме започнали.
— Кажи ми!
Гласът й се бе извисил до звук, наподобяващ писък, и Боби Том вече не можеше да си спомни защо по-рано вечерта се беше вкиснал толкова. Нетърпението й му напомняше за някой, улучил първите пет числа от тотото и очакващ последното. Наклони ръба на стетсъна си с палец.
— Работата е там, че за да съм абсолютно сигурен, че преживяването ще ти достави удоволствие, ще трябва да имам пълен контрол върху тялото ти още от самото начало. Трябва да го притежавам, така да се каже.
— Трябва да притежаваш тялото ми? — попита тя, с едва доловима дрезгава нотка в гласа.
— Ъхъ.
— Да го притежаваш!
— Да. Тялото ти ще принадлежи на мен, вместо на теб. Все едно съм се въоръжил с един от онези големи маркери и съм изрисувал инициалите си върху всяко кътче от тялото ти.
За негова изненада, отговорът й прозвуча по-скоро смаяно, отколкото обидено.
— Звучи ми като робство.
Той успя да си придаде наранен вид.
— Не съм казал, че ще притежавам съзнанието ти, скъпа. Само тялото ти. Има определена разлика и съм изненадан, че не можеш да я видиш сама, а се налага аз да ти я изтъквам.
От гърлото й успяха да излязат членоразделни звуци, след като преглътна с усилие.
— Ами ако насилиш мен — или тялото ми, в зависимост от това как гледаме на нещата — да направя нещо, което аз не желая?
— О, аз определено ще те насилвам. В това няма съмнение.
От възмущение очите й щяха да изхвръкнат от орбитите.
— Ще ме насилваш?
— Разбира се. Ти имаш да наваксваш години, а ние разполагаме с ограничено време. Няма да те нараня, скъпа, но със сигурност ще се наложи да те понасиля, в противен случай никога няма да стигнем до материала за напреднали.
Боби Том видя, че последната му забележка почти я довърши. Очите й приличаха на две големи сиви езера, а устните й бяха леко отворени. При все това не можеше да не се възхити на силата на духа й. От самото начало бе разбрал едно нещо за Грейси: тя притежаваше кураж.
— Аз… хм… ще трябва да си помисля.
— Не виждам какво има да му мислиш. Или ти звучи правилно, или не.
— Не е толкова просто.
— Определено е. Повярвай ми, скъпа, зная за какво говоря много по-добре от теб. Най-доброто, което можеш да кажеш в този миг е: „Доверявам ти живота си, Боби Том, и ще направя всичко, което ми наредиш!“.
Очите й блеснаха гневно.
— Това означава контрол над съзнанието ми, не над тялото ми!
— Само те пробвах, за да съм сигурен, че разбираш разликата, и ти взе блестящо изпита. Гордея се с теб, скъпа. — Той реши да я срази напълно. — Това, което искам в действителност от теб сега, е да разкопчаеш и останалите копчета на елека си.
— Но ние сме навън!
Той забеляза, че тя не възрази срещу действието, а само срещу местоположението им и реши да я попритисне още малко.