13
Дотук със сделките, помисли си Грейси, докато паркираше тъндърбърда до понтиака „Транс Ам“ на Уилоу и взе индианското одеяло, което я бяха изпратили да донесе.
Докато слизаше от колата, въздъхна. Бяха минали две седмици, откакто Боби Том я бе завел във „Фургона“, но за нейно разочарование, физическата страна от връзката им не бе отбелязала никакъв прогрес. Изглеждаше, сякаш е размислил. От друга страна трудно можеше да се каже, че обстоятелствата благоприятстваха каквато и да била интимност. Той имаше дълги работни дни и много странични ангажименти.
В неделя, след вечерта в хонки тонк бара, Боби Том и Сузи играха голф, а Грейси прекара деня, помагайки на Натали да направи по-удобна малката къща, която бе наела. Същата вечер един от бившите му съотборници бе цъфнал на прага на дома му и бе останал няколко дни, обсебвайки всяка минута от свободното време на Боби Том. Следващият уикенд Боби Том отлетя до Хюстън за предварително насрочена среща с хората от „Американ Експрес“, за да обсъди заснемането на телевизионна реклама за тях, а след това имаха нощни снимки — снимаха сцените с преследването, включващи Боби Том и злодея във филма. Ала въпреки че знаеше, че двамата не бяха имали реална възможност да останат сами, Грейси се улови да се замисля над доста тревожната вероятност, че предложението на Боби Том е било просто една от присъщите за него шеги, и че няма никакво намерение да продължава с изпълнението му. Но тъй като уикендът наближаваше с главоломна скорост, а той нямаше планове да напуска града, много скоро щеше да разбере.
През последната седмица снимаха сцените между Боби Том и Натали в малък каньон на север от града. Камионите с оборудването и караваните бяха паркирани в началото на каньона, достатъчно далеч, така че шумът от движението по шосето да не пречи на снимките.
— Грейси!
Грейси вдигна глава и видя Кони Камерън да я вика от фургона на кетъринга. Когато излезе иззад барплота, устните й бяха извити в самодоволна усмивка.
— Боби Том те търсеше. При него е трудно да се каже, но съм сигурна, че пак си го ядосала.
— О, боже.
Кони огледа критично дрехите й, а Грейси си напомни, че няма защо да се притеснява. Сутринта си бе облякла жълто прилепнало горнище с презрамки, минаващи покрай врата, в комплект с къса пола в стил саронг с щамповани жизнерадостни цветя. От ушите й висяха халки от ахат, а елегантните сандали с кожени каишки излагаха на показ ноктите на краката й, които предишната вечер бе лакирала с тъмнорозов лак. Искаше й се да може да се престраши и да си купи дискретна златна верижка за глезен, но когато попита Боби Том за мнението му, той избухна в толкова гръмогласен смях, че тя тутакси заряза идеята. Може би беше за добро. И без това не можеше да си я позволи.
Изплащането, дори на части, на безбожно скъпата черна коктейлна рокля, която Боби Том бе купил без нейно разрешение от бутика на Мили, поглъщаше по-голямата част от мижавия й чек, но Грейси бе решила да се издължи докрай. Отначало, когато разбра, че Мили няма да приеме обратно роклята, тя реши просто да я върне на Боби Том и да му каже той да си я носи. За нещастие, първо направи грешката да я пробва. Изглеждаше толкова прелестна, че не можа да й устои. Знаеше, че беше глупаво да притежава нещо толкова екстравагантно, но искаше да види изражението на лицето му, когато най-после я облече в негова чест. А фактът, че дотогава щеше да му се е издължила до последния цент, правеше момента още по-сладък.
Днес беше денят за плащане на заплати и когато отдели парите, които смяташе да му даде за наема и вноската за черната рокля, нямаше да й остане почти нищо за най-основните й нужди. При все това, за някой, застанал на ръба на финансовата бездна, тя изпитваше забележително облекчение. Беше си обещала, че любовта й ще е безвъзмезден дар и фактът, че спазваше думата си, я изпълваше с гордост и замайващо усещане за свобода.
Гърдите на Кони опънаха тясното й потниче, когато се наведе, за да избърше една от масите, разположени под тъмносинята брезентова тента близо до фургона на кетъринга.
— Странно е, че вие двамата не се разбирате добре. Уверявам те, че Боби Том никога не ми се сърди. Ти си единствената жена, с която някога съм го чувала да се кара.