— Е?
— Трябваше да занеса някои документи на Уилоу в офиса.
— И…
Грейси капитулира пред неизбежното.
— Отбих се в „Гористите хълмове“.
— „Гористите хълмове“?
— Това е местният старчески дом, Боби Том. Сигурно си го виждал. Забелязах го онзи ден, когато изпълнявах една поръчка на Уилоу.
— О, да, спомням си. Но какво правеше там? Мислех, че искаш да се махнеш по-далеч от старческите домове.
— Професионално любопитство. Когато минавах покрай дома с колата, зърнах опасна пукнатина върху предните стъпала. Съвсем естествено, трябваше да вляза и да им обърна внимание, а докато бях там, установих, че залите им за отдих и забавление са ужасни. Освен това не останах много доволна от управителя. — Не виждаше нужда да добавя, че напоследък, винаги щом имаше възможност, бе добила навик да прекарва известно време с някои от обитателите на дома, а освен това се надяваше да убеди управителя да направи някои подобрения.
— Е, аз пък не съм особено доволен от теб. Трябва да науча репликите си за следващата сцена и бих искал да получа малко помощ.
— Нима само не въздишаш и пъшкаш?
— Забележката ти никак не е смешна. — Той започна да кръстосва из тясното пространство в караваната. — В случай че никой още не ти го е обяснил, Грейси, не всичко в този живот е шега.
Да не би Боби Том Дентън, мъжът, който никога не приемаше нещо на сериозно, да й изнасяше лекция по неуместно лекомислие? Тя потисна напушилия я смях, когато й хрумна интересна мисъл.
— Боби Том, да не би да си нервен заради любовната сцена?
Той се закова на място насред крачката си.
— Нервен? Аз? Я по-добре веднага ела тук, за да подуша дъха ти, защото започвам сериозно да се притеснявам, че пак си нападнала нечии запаси от плодово вино. — Зарови пръсти в косата си. — Ти би трябвало да знаеш, че в живота си съм изиграл повече любовни сцени, отколкото повечето мъже в мечтите си.
— Но не и пред камера. И не когато цяла тълпа те наблюдава. — Тя замълча, когато я осени друга, не толкова забавна и обезпокояваща мисъл. — Или си го правил?
— Разбира се, че не! Е, не точно. И освен това не е твоя работа! Работата е там, че след като съм решил да се снимам в този дяволски тъп филм, нямам намерение да приличам на идиот. — Подхвърли й сценария. — Ето. Започни с: „За тези твои мускули ти трябва разрешително“. — Изгледа я ядосано. — И да не съм чул никакви язвителни остроумия относно диалога, ясно ли е?
Грейси решително потисна усмивката си. Той наистина беше разстроен заради тази работа с любовните сцени. Когато се облегна на малкия кухненски плот, се почувства много по-добре, отколкото преди минути.
След като намери въпросното място в сценария, тя изрече първата реплика с най-сластната интонация, която успя да издокара:
— За тези твои мускули ти трябва разрешително.
— Какво не е наред с гласа ти?
— Нищо. Вживявам се в ролята.
Боби Том завъртя очи.
— Просто кажи тъпата реплика.
— Не е задължително да е тъпа. Някои биха я намерили за остроумна.
— Тъпа е и двамата го знаем. А сега, продължавай.
Тя се покашля.
— За тези твои мускули ти трябва разрешително.
— Не е нужно да четеш, все едно си в кома.
— Ти не знаеш следващата реплика, нали? Ето защо ме критикуваш.
— Мисия.
— Вместо да ме нападаш, не можеш ли просто да кажеш: „Грейси, скъпа, изглежда съм забравил следващата си реплика. Имаш ли нещо против мъ-ъ-ничко да ми подскажеш?“.
Имитацията на говора му го накара да избухне в смях. Боби Том се просна върху кушетката. Беше твърде къса за дългите му крака и той подпря ходилата си, обути в плътни бели чорапи, на стената.
— Извини ме, Грейси. Ти си права. Подскажи ми малко.
— Ти казваш: „Като те гледам, май ти…“.
— Сетих се. „Като те гледам, май ти трябва да си извадиш разрешително, сладурче?“ По дяволите, тази е по-тъпа и от предишната. Нищо чудно, че не мога да я запомня.
— Не е толкова зле, колкото следващата. „Защо не ме претърсиш, за да разбереш дали нямам?“ — Грейси вдигна глава и го погледна угрижено. — Прав си, Боби Том. Това наистина е тъпо. Струва ми се, че и сценаристът като теб не си пада по любовните сцени. Останалата част от сценария е много по-добра.
— Нали ти казах. — Той седна на кушетката. — Май ще трябва да разиграя една от онези сцени, достойни за кинозвезда, за които четем в списание „Пийпъл“. Сценарият трябва да се пренапише.