Годините на лишения я тласнаха до самите граници на самоконтрола й. Изгаряща от неустоимо желание, тя простена и го стисна още по-плътно между бедрата си.
В този миг чу тихото му проклятие. Той пусна дупето й и я остави да стъпи на земята.
— Съжалявам, скъпа, постоянно забравям колко си всеотдайна. Не биваше да започвам това.
Младата жена се отпусна до него. Той обхвана тила й и привлече главата й към голите си гърди. Боби Том ухаеше толкова приятно, на сапун и слънце. Тя стисна очи. Искаше й се да се бе възпротивила поне малко.
— Върни ми бикините, моля те.
Боеше се, че той ще откаже, но очевидно бе осъзнал, че я е дразнил твърде дълго. Пусна я, за да бръкне в джоба си. Погледът на Грейси остана забит в гърдите му, докато й подаваше тънкото парче жълта дантела. Когато заговори, целият присмех бе изчезнал от гласа му и тонът му беше изпълнен с твърда решителност.
— Утре вечер нищо няма да попречи на двама ни да довършим започнатото.
Преди да успее да отговори, той се отдалечи.
На Грейси й бяха нужни няколко минути, за да се съвземе и да се върне неохотно на мястото на снимките. Натали бе облякла чиста блуза, а Елвис се бе сгушил в прегръдките й. Боби Том, все още гол до кръста, стоеше между нея и режисьора, който явно им даваше последни напътствия. Режисьорът се обърна към оператора, а една от гримьорките се приближи към Натали с флакон лак за коса.
Актрисата вдигна ръка.
— Само за момент. Не искам Елвис да диша изпаренията. Ще го подържиш ли, Боби Том? — и без да дочака съгласието му, тръсна пълничкото бебе в ръцете му и се отдалечи на няколко крачки, за да й напръскат косата.
Веждите на Боби Том отскочиха паникьосано нагоре. В същото време тялото му реагира със светкавичните инстинкти на супер уайд рисийвър и той машинално притисна бебето към гърдите си.
Елвис изгука щастливо. Почувствал познатия допир на топла кожа до бузката си, той инстинктивно извърна глава към добре оформените голи зърна на Боби Том и разтвори алчните си малки устенца.
Боби Том го изгледа строго.
— Не си го и помисляй, приятелю.
Елвис изгука и вместо това засмука пръста му.
14
На следващата вечер, докато се смрачаваше, Грейси и Боби Том седяха на дървената скамейка на най-горната редица, вперили погледи в пустото футболно игрище, разположено зад „Телароса Хай“.
— Не мога да повярвам, че никога не си ходила на някой от футболните мачове в училище — рече той.
— Вечерно време имаше много работа в „Сенчести поляни“. Трудно беше да се измъкна. — Дори в собствените й уши гласът й прозвуча напрегнато. Вчера в каньона той бе заявил, че тази нощ ще довършат започнатото и тя беше толкова нервна, че едва се удържаше на едно място. В същото време, както винаги, той бе хладен и овладян. Идеше й да го убие.
— Май не си имала много забавления като дете. — Докосна леко крака й отстрани и тя подскочи. Боби Том я изгледа невинно, сетне се протегна, за да вземе пилешкото бутче от кутията с пържено пиле, което бе купил за двамата, заедно с пържени картофки, салата и кошничка с топли бисквити.
Може би докосването му бе случайно. От друга страна, след като вече го познаваше достатъчно добре, беше напълно възможно съзнателно да се опитва да я изнерви. Сигурно осъзнаваше, че тя е на тръни, откакто отвори вратата на малкия си апартамент и го видя да стои от другата страна. Бе облечен в джинси, със сламена шапка на главата и избеляла тениска с надпис „Титаните на Телароса“, която сигурно му е била по мярка преди петнайсет години, преди да се сдобие с такива внушителни мускулести гърди, но определено му беше тясна в момента. Тъй като Боби Том подбираше изключително внимателно дрехите си, Грейси бе сигурна, че си е сложил старата тениска нарочно, като част от опита му да пресъздаде гимназиална среща.
Тя гризна края на пърженото картофче и щом той се извърна настрани, го пусна между краката си и го остави да падне на земята под пейката, тъй като от нерви стомахът й бе толкова свит на топка, че не можеше да побере никаква храна.
— Много ти липсва, нали?
— Гимназията? Изобщо. Всички онези домашни се отразяваха доста пагубно на социалния ми живот.