— Не говоря за домашните. Говоря за футбола.
Той сви рамене, върна обратно пилешкото бутче, като междувременно потърка ръката си в нейната. Тя се почувства като разтърсена от токов удар.
— Рано или късно трябваше да се откажа. Един мъж не може вечно да играе футбол.
— Но не си планирал да е толкова скоро.
— Може би ще се заема с треньорска дейност. Да си остане само между нас, но говорих с двама души. Треньорският пост май ще е следващата стъпка за мен.
Грейси очакваше да долови ентусиазъм в гласа му, ала такъв липсваше.
— Ами актьорската ти кариера?
— Някои неща в нея ми допадат. Харесва ми динамиката. — Устните му се извиха в гримаса на отвращение. — Но определено ще съм доволен, когато тези любовни сцени приключат. Знаеш ли, че днес очакваха от мен да си сваля панталоните?
Въпреки нервната си възбуда, тя се усмихна.
— Аз бях там, забрави ли? И когато свърши с цялото онова потриване на брадичка, клатене на глава, разтакаване и раздразнени възклицания, не мисля, че Уилоу или останалите от екипа имаха и най-малка представа за това, което казваше.
— Но успях да си запазя панталоните, нали?
— Но не и горката Натали.
— Да се съблича, е съдбата на всяка жена. И колкото по-рано го приеме, толкова по-щастлива ще е. — Той я потупа по коляното, предизвиквайки тръпки на желание из цялото й тяло, като задържа ръката си малко по-дълго от необходимото.
Струваше й огромна доза самоконтрол, за да не отвърне на заяждането му. Не само, че беше прекалено нервна, за да си разменят остроумия, но изпитваше забележителна търпимост към него, въпреки сексуалното му изтезание. Беше трогната от държането му спрямо Натали, докато снимаха любовната сцена. През последните два дни гърдите на партньорката му продължаваха да пускат мляко, през повечето време отгоре му, а Натали толкова се срамуваше, че едва сподавяше сълзите си. Боби Том беше идеалният джентълмен — шегуваше се с нея, докато се отпусне, държеше се така, все едно подобни неща му се случват постоянно, сякаш денят му нямаше да е завършен без това, като че ли очакваше с нетърпение предницата на ризата му да подгизне от кърма.
Способността му да прикрива истинските си чувства понякога я плашеше. Никой не биваше да притежава толкова много самоконтрол. Тя определено нямаше такъв. Точно в момента само мисълта да се люби с него разтапяше вътрешностите й.
Той попи голия й крак със салфетката си, въпреки че не бе изпуснала нищо върху него. Палецът му се плъзна по вътрешната извивка на бедрото й и младата жена затаи дъх.
— Нещо не е наред ли?
Грейси скръцна със зъби.
— Не… Не, хм, няма нищо. — Той я превръщаше в емоционална развалина с леките си невинни докосвания. Отъркваше се леко в крака й, докато сменяше позата си, докосваше леко гърдите й с ръка, като се протягаше да си вземе от пилето. Всяко едно от тези докосвания беше толкова краткотрайно, че би могло да мине за случайно, но след като Боби Том никога не правеше нищо случайно, сигурно разиграваше някоя от игрите си. Само ако беше повдигнал въпроса за нощта, която ги очакваше, за да си изяснят нещата и тя да спре да тръпне от очакване! Реши, че сама ще го стори, макар да нямаше ни най-малка представа как.
Изтърси няколко бисквитени трохи от чисто белите си къси панталонки, за да намери занимавка на ръцете си. Той й бе казал тази вечер да облече панталонки. Струваха й се твърде обикновено облекло, но си припомни ласкателния комплимент за краката й и се примири с желанието му. Освен това си избра късо памучно пуловерче, което разкриваше кръста й всеки път, щом се наведеше напред — факт, за който бе сигурна, че не е убягнал от вниманието му.
— Бих искала да започнеш да гледаш кадрите, заснети през деня — рече тя, опитвайки се да откъсне съзнанието си от разгорещеното си тяло. — Може би те ще те изпълнят с повече ентусиазъм за филмовата ти кариера. Всички знаеха, че си фотогеничен, но не мисля някой да е допускал да си толкова добър.
На няколко пъти бе имала възможност да присъства, когато Уилоу, режисьорът и други членове на екипа на „Кървава луна“ се събираха, за да гледат материала, заснет предишния ден. Присъствието на Боби Том на екрана беше много по-дискретно, отколкото на живо, но изпълнението му бе толкова естествено, че все едно изобщо не играеше. Беше цялостно и сдържано, и донякъде успяваше да тушира предвидимостта на сценария.
Вместо да се почувства поласкан от похвалата й, той се намръщи.