Той избърса устните си със салфетката, като при това движение лакътят му докосна гърдата й, разпалвайки куп усещания в нея.
— Грейси, не се обиждай, но ме отегчаваш до смърт с този разговор.
Тя го стрелна косо с поглед, за да разбере дали милувката е била нарочна, или случайна, ала лицето му не изразяваше нищо.
Боби Том изпъна крака си, за да бръкне в джоба на джинсите и платът се стегна около бедрата му. Сърцето й сякаш се качи в гърлото.
— Ти ме раздразни толкова много, че почти забравих какво исках да направя тази вечер. — Извади нещо, като го стискаше в юмрука си. — За да наваксаме всичко, което си пропуснала в отношенията си с противоположния пол, трябва да извървим обратно целия път до играта на „чичко доктор“ зад гаража, но реших, че можем да пропуснем тази част и да скочим направо към гимназията, когато нещата стават много по-интересни. Когато скъсахме, Шери Хопър така и не ми върна пръстена от гимназията, затова ще трябва да се задоволим с този. — Разтвори дланта си.
Върху нея лежеше най-големият мъжки пръстен, който някога бе виждала. Пищната му колекция от жълти и бели диаманти, подредени във формата на три звезди, блещукаха на гаснещата светлина. Пръстенът бе нанизан на тежка златна верижка, която той промуши през главата й.
Пръстенът тупна с глух звук между гърдите й. Тя го вдигна и леко присви очи, за да го разгледа по-добре.
— Боби Том, това е пръстенът ти от Суперкупата!
— Бъди Бейнс ми го върна преди два дни.
— Не мога да нося пръстена ти от Суперкупата!
— Не виждам защо не. Един от нас трябва да го носи.
— Но…
— Хората в града ще станат подозрителни, ако нямаш пръстен. На всички ще им хареса идеята, че това е годежният ти пръстен. Макар че, ако съм на твое място, не бих разчитал, че ще свърша набързо някоя работа в града. Всички ще искат да го пробват.
Колко ли жестоки удари бе понесъл, за да извоюва това? Колко счупени кости и натъртени мускули бе изтърпял? На трийсет години тя най-после се бе сдобила с пръстен и то какъв!
Докато си повтаряше, че го има само временно, Грейси си припомни болката, която бе изпитвала като тийнейджърка, когато бе виждала момичетата в гимназията да се кипрят с пръстените от гаджетата си, висящи около шиите им. Колко много бе копняла и тя да има такъв.
Грейси се постара да прикрие чувствата си. Това не беше истинско и тя не биваше да позволява да означава твърде много за нея.
— Благодаря ти, Боби Том.
— В подобни случаи момчето и момичето ще подпечатат мига с целувка, но честно казано, ти си твърде страстна за мен, за да те удържа на публично място, така че ще го отложим, за когато останем насаме.
Тя стисна по-силно пръстена в дланта си.
— Често ли си давал пръстена си от гимназията?
— Само два пъти. Вече споменах Шери Хопър, но Тери Джо Дрискол беше първото момиче, което някога съм обичал. Сега тя е Тери Джо Бейнс. Между другото, ти ще се запознаеш с нея; обещах им тази вечер да се отбием у тях. Съпругът й Бъди беше най-добрият ми приятел в гимназията, а Тери Джо е наистина наранена, задето още не съм те запознал с нея. Разбира се, ако предпочиташ да правиш нещо друго… — Хвърли й кос поглед. — Вероятно бихме могли да отложим посещението за утре.
— Тази вечер е добре! — Гърлото й бе пресъхнало и гласът й прозвуча пискливо. Защо удължаваше мъчението й по този начин? Може би беше размислил и не искаше да се любят. Може би просто се опитваше да се отърве от нея.
Ръката му докосна мястото точно над кръста й, когато се протегна зад нея към картонената кутия, която тя бе оставила на пейката. Грейси подскочи.
Боби Том я погледна. Тъмносините му очи изглеждаха невинни като на бебе.
— Ще ги помогна с чиниите.
И с дяволита усмивка започна да събира остатъците от пърженото пиле, което ядоха за вечеря, и да ги пъха в книжната торба, като междувременно я докосваше тук-там, карайки я цялата да настръхва. Боби Том отлично знаеше какво прави, реши Грейси. Нарочно се опитваше да я подлуди.
Десет минути по-късно двамата бяха въведени в претрупаната с мебели всекидневна на малка, едноетажна къща от пълничка, но все още хубава жена с бебешко лице и силно изрусена коса, облечена в червен потник, бял клин и чифт износени сандали. Приличаше на някой, който е понесъл доста удари в живота, но не се е предал, а обичта й към Боби Том беше толкова открита и безкористна, че Грейси мигом я хареса.
— Крайно време беше Боби Том да те доведе. — Тери Джо стисна ръката на гостенката си. — Кълна се, че всички в града направо щяха да умрат, когато разбраха, че най-после се е сгодил. Джолийн! Чувам шумоленето на хартия! Веднага остави пакета с онези бисквити! — Посочи към чистата, но обзаведена със стари мебели всекидневна и кухнята зад нея. — Това беше Джолийн. Тя е по-голямата. Тази вечер брат й Кени ще спи при приятел. Бъди! Боби Том и Грейси са тук! Бъъъдиии!