Бъди загреба и последния останал чипс.
— Лутър каза, че Майкъл Джордан със сигурност ще участва в празничния турнир по голф.
В очите на Боби Том се появи странно изражение, което накара Грейси да заподозре, че Боби Том още не бе поканил именития спортист, както бе обещал. А тъй като много малко неща убягваха от вниманието му, тя бе сигурна, че това не беше неволен пропуск. Опита се безуспешно да се измъкне изпод дразнещия му палец, който сега галеше тила й.
— Не със сигурност, а почти сигурно — промърмори Боби Том.
— Ако Джордан вземе участие, това ще привлече туристите. Колко от „Каубоите“ ще дойдат, освен Ейкмън?
— Още не съм получил окончателната бройка. — Боби Том вдигна ръка от тила й и нахлупи шапката си. Докато се изправяше на крака, я дръпна нагоре. — Двамата с Грейси трябва да вървим. Обещах й, че тази нощ ще избираме имена за децата си. В момента тя се е спряла на Алоишъс за име на първото ни момче и ще трябва да пресека това й желание още в зародиш.
Грейси едва не се задави с чипса, който преглъщаше. Тери Джо демонстрира приятелско отношение, изтъквайки, че Алоишъс е много хубаво име. Добрите маниери изискваха Грейси да й благодари, докато в същото време Боби Том искрено се забавляваше. Той я потупа по дупето и тя отново се изчерви. Ръката му се задържа там и тя едва успя да смотолеви нещо за довиждане. Малкото храна, която бе погълната тази вечер, се бе събрала на топка в стомаха й.
Докато пикапът излизаше на заден ход от алеята за коли и се насочи към „Мейн Стрийт“ помежду им се възцари тишина. Тя кършеше нервно ръце в скута си. Секундите бавно се нижеха. Боби Том затърси някаква музика по радиото.
— В какво настроение си — за кънтри или рок? Или може би искаш да послушаш нещо класическо?
— Все ми е едно.
— Звучиш ми малко дръпнато. Нещо не е наред ли?
Въпросът му прозвуча толкова невинно, без никаква следа от лукавство, така че тя мигом разбра, че нарочно я предизвиква. Стисна зъби.
— Класическа става.
— Извинявай. Тази станция нещо не се хваща добре тази вечер.
Сега вече нервите й не издържаха. Стисна ръце в юмруци и му се разкрещя.
— Защо ми причиняваш всичко това? Нарочно ли се опитваш да ме подлудиш? Няма значение. Не ми отговаряй. Само ме отведи у дома. Веднага!
Той я дари с доволна усмивка, като че ли бе направила нещо, което му е доставило огромна радост.
— Мили боже, Грейси, тази вечер направо си кълбо от нерви. Скъпа, не мисля, че ще има някаква болка, ако за това се тревожиш. Е, не съм гинеколог, но ти си на трийсет години и каквато и бариера да е имало там, когато си била млада, на тази твоя преклонна възраст сигурно вече отдавна се е изпарила.
— Дотук беше! Веднага спри, за да сляза! Няма да остана с теб нито минута повече! — Въпреки че никога не е била от жените, които крещят, се чувстваше добре да му вика и затова продължи с пълно гърло. — Ти може и да си мислиш, че всичко това е много забавно, но не е! И ти не си секси, без значение какво си мислят всички други жени за теб. Ти си жалък, ето какъв си. Грозен, глупав и жалък!
Той се засмя.
— Знаех си, че тази вечер ще си прекараме добре.
Тя подпря лакти върху голите си колене и отпусна чело върху дланите си. Раменете й увиснаха.
Боби Том се пресегна, пъхна ръка под пуловера й и я потупа по гърба.
— Всичко ще е наред, скъпа. Очакването е част от забавлението. — Прокара върховете на пръстите си по изпъкналите прешлени на гръбнака й.
— Не искам да очаквам — простена младата жена. — Искам да започнем и да свършим по-бързо.
— Скъпа, ние започнахме преди няколко часа. Не си ли го разбрала още? Само защото все още не сме си свалили дрехите не означава, че не сме се заели сериозно със задачата още от мига, в който се качи в пикапа ми тази вечер. — Пръстите му очертаха малки кръгчета в подножието на гърба й.
Тя извърна глава и го погледна. Той измъкна ръката си изпод пуловера и й се усмихна. Стори й се, че видя нежност в очите му, но навярно е било само плод на желанието й. Пикапът започна да подскача и тя се изправи.
— Къде сме?
— Край реката. Точно както ти обещах и както правехме в гимназията. Ще я караме стъпка по стъпка, скъпа, за да не се почувстваш измамена. Е, ако трябва да съм наистина точен във всичко, първо трябваше да се отбием в „Деъри Куин“ за фунийка сладолед, но ако трябва да съм честен, нито секунда повече не мога да удържа ръцете си далеч от теб.