Выбрать главу

Грейси се вторачи в отворения цип.

— Толкова е тъмно — прошепна. — Не мога да те видя. — Докосна корема му с върховете на пръстите си.

— Искаш ли да ме видиш?

— О, да.

— Грейси… — Звучеше така, сякаш се бореше за глътка въздух. — Идеята изглежда добра, но нещата се развиват малко по-бързо, отколкото си представях, а тази кабина е дяволски тясна. — Завъртя енергично ключа на стартера и подкара пикапа толкова рязко, че тя се блъсна във вратата. Изпод гумите се разхвърча чакъл, когато той даде назад, сетне обърна. Пикапът подскочи върху твърдата земя и се понесе по тъмното шосе.

Тя се протегна зад седалката, за си вземе пуловера. Той улови ръката й, преди да го напипа.

— Ела тук. — Без да дочака съгласието й, той я бутна надолу, така че да легне, с глава върху бедрата му. Въпреки че караше прекалено бързо, със свободната си ръка продължи да дразни гърдите й.

Пикапът летеше в нощта, докато пръстите му я милваха. Тя виждаше през предното стъкло прелитащото небе и върховете на дърветата. Рееше се на ръба на нещо необяснимо и когато повече не можеше да издържа на сладкото му мъчение, извърна гърдите си към него.

Пикапът се носеше по тъмното шосе, а отвореният цип на джинсите му дращеше бузата й. Младата жена притисна устни към твърдия му, плосък корем и усети как всеки мускул се сви. Той изстена и повдигна единия й крак. Дланта му я обхвана през панталонките и започна да я милва. Грейси сякаш полетя.

— Не, недей — прошепна Боби Том и отдръпна ръката си. — Не и този път. Не и докато не съм в теб.

Грейси се наклони на една страна, когато той зави по алеята, водеща към дома му. Дъжд от чакъл се посипа отстрани по кабината. Боби Том натисна рязко спирачките, за секунда угаси двигателя и изскочи от колата.

Тя все още търсеше пуловера си, когато той отвори вратата.

— Няма да ти трябва — обви ръка около кръста й и я издърпа от пикапа.

Макар че къщата беше изолирана, а дворът пуст, Грейси притисна ръце към гърдите си, докато той я влачеше през тревата. Зърна усмивката му на мъждивата светлина от единствената крушка, която светеше на верандата и й хрумна, че с голите си гърди и разтворения цип, в момента Боби Том удивително много приличаше на героя си от първите дни на снимките на филма. Трополенето на ботушите му по дървените стъпала заглуши по-нежното потропване на токчетата на сандалите й. Той пъхна ключа в ключалката и когато вратата се отвори, я издърпа вътре не особено нежно.

Поведе я към спалнята с настойчивост, която едновременно я възбуди и изплаши. Харесваше й да знае, че я желае, ала не беше съвсем сигурна, че ще успее да го задоволи. Винаги е била малко тромава и непохватна във физическите дейности, а тази определено си беше най-физическата. Погледът й се прикова в огромното легло с волани и завеси като на Спящата красавица, което запълваше почти цялата стая, и преглътна с усилие.

— Вече е твърде късно да промениш решението си, скъпа. Боя се, че още преди две седмици пресякохме границата, от която няма връщане назад. — Боби Том се отпусна на леглото и свали трескаво ботушите и чорапите си. Погледът му се плъзна към бялата дантела на гащичките й, която се подаваше от отворения цип на панталонките.

Сред натруфената по женски спалня той би трябвало да изглежда по-малко застрашителен, ала вместо това никога не й се бе струвал по-могъщ, толкова първично мъжествен. Сексуалната й възбуда отстъпи пред тревогата. Тя се взираше в него и се питаше как е могла да се озове в подобна невъзможна и опасна ситуация. Как се бе стигнало дотук, да се предлага на тексаски спортист, мултимилионер и плейбой, преследван от най-съблазнителните жени на света?

И тогава той й се усмихна и всичките й съмнения се стопиха, а сърцето й се изпълни с любов. Тя му се предлагаше, защото го искаше. Натрупваше спомени, които да топлят дните й през остатъка от живота й. Боби Том протегна ръка и тя пристъпи към него.

Пръстите, които се сключиха около нейните, бяха силни и успокояващи.

— Всичко е наред, скъпа.

— Зная.

— Знаеш ли? — Сграбчи я за кръста и я придърпа между разтворените си бедра.

— Ъхъ. Ти вече ми каза, че не правиш нищо, в което не си добър.

— Вярно е, скъпа. Разбира се, ти се оказа истинска палавница, пълна с изненади. — Сведе устни към гърдите й и пъхна ръце в късите й панталони, за да ги смъкне, заедно с бикините. Тя отпусна едната си ръка върху рамото му и събу финото дантелено парче плат, доволна да се освободи от него. Почувства се като пеперуда, избягала от пашкула, държал я твърде дълго затворена. Погледът му се прикова в медните къдрави косъмчета между бедрата й. Грейси обви пръсти, доколкото можа, около горната част на ръката му, и го задърпа, докато той се изправи.