над злия Равън — людоеда — и над войската му, о Рама,
изслушай моята голяма молба. Какво без тебе бях —
човек без род, потънал в грях и с беден ум, а ме отрупа
със милост, та не ще откупя това, дорде съм жив. И днес
ела, стори ми лишна чест — стъпи ми в къщата — да светне
пречистена. Измий се сетне и ти самият — да свалиш
умората от боя. Виж хазната ми, града, палата.
Каквото искаш, за отплата на своите бойци раздай,
И мене считай ме докрай за свой с душа и тяло. Щом
запътиш се към роден дом, вземи със себе си и мен.“
Изслуша с поглед овлажнен добрия си съюзник Рама.
Честити гледаха се двама.
Доха
„О брате, всичко твое е и мое,
и благодарен съм ти за добрата
покана, но минутата е вечност,
помисля ли за брата си Бхарата.
Зове ме той и чака ме, горкият,
отслабнал от молитви и от пости.
Стори така, че скоро да го видя,
а не над братови да плача кости.
Ако ли в Ланка още се забавя,
едва ли жив героя ще заваря.“
За брат си с обич мислеше и сълзи се стичаха по бузите на царя.
„А ти царувай тук и ме почитай
до свойта смърт. С душа щастлива
иди тогава в моя рай в небето,
където всеки праведник отива!“
Чопай
При тия сладкозвучни речи
възрадван Вибхишан се свлече в поклон на Рама пред краката.
По примера му и войската като един пред господаря
се преклони и заповтаря възхвали за снагата яка
и подвизите му. Дочака да свършат дивните слова
и в Ланка пак се озова добрият Вибхишан. В стоцветна
каляска от гирлянди метна товар от перли и брилянти,
от бисери и диаманти, от накити и от одежди.
Усмихнат Рама вдигна вежди, когато Вибхишан изтласка
пред него пълната каляска. „Литни с каляската в небето,
о Вибхишане мой, отдето разлей над нас нашир и длъж
от бисер и одежди дъжд!“ И Вибхишан като с крила
политна. Мигом заваля отгоре дъжд от изумруди
и дрехи. Който се потруди,
събра каквото му се нрави.
Не знаеха какво се прави със диамантите горките
маймуни, нито как се кити човек със накит. Грабва в лапа
маймуна перла и я лапа припряно, сметнала, че туй е
за ядене, а после плюе. И Рама с прелестната Сита
се смяха дълго до насита. На най-великия се нрави
да гледа весели забави.
Доха
Мъжът, чиято същност не постигат
най-мъдрите отшелници дори, когото ведите наричат вечен,
устройваше, с маймуните игри.
„Не ще спечели милостта на Рама
ни с дарове, ни с подвизи пресвяти
човек, а само с обич всеотдайна!“
Така бог Шива каза на Парвати.
Чопай
Маймуни, мечки, пребогато
облечени и цели в злато от накити, пред Рама важни
се сбират. Той ги гледа с влажни очи, задавя се от смях.
Но благ, на всякоя от тях премилостиво поглед спира
и дума царят на всемира: „Сразих чрез вашта сила само
това чудовище голямо — злодея Равън, и престола
зае го брат му с моя воля. Погубени са враговете.
Сега спокойно си вървете. За мене спомняйте си в своите
места. От нищо се не бойте!“
ПЕСЕН ДВАЙСЕТ И ПЪРВА
Рама и Сита заедно с първите военачалници потеглят за Айодхя.
Прелитат над свещените места, отдавайки им почит.
Чопай
Маймуните се кланят с почит.
Събраните им длани сочат, че хранят чувства най-високи
към вожда си. „Лотосооки властителю, слова прекрасни
издума, от които расне бездруго гръмката ти слава.
Войската ти се възхищава, но още по-неотделима
от теб се чувства. Срам обзима безчислените ни отряди,
че ти на нас подкрепа даде и всички демони изтреби,
а ние нищичко за тебе
не сторихме, не сме ти дали.
Нищожният комар кога ли
ще стори нещо за Гаруда?
Не си го мисли и в заблуда!“
Маймуни, мечки, пълни с обич
и преданост, ограждат в обръч
снагата дивна и могъща.
Не иска никой да се връща.
Доха
С тъга и радост мечки и маймуни потеглиха към своите места,
в сърцата си лика на Рама скрили,
препълнен с доброта и красота.
Синът на Вятъра, Ангад, Сугрива,
водачът мечешки, и Нал и Нил,
и всички други първи пълководци
край Вибхишан стояха с вид унил.
Не можеха да кажат нито дума.
Личеше колко много им горчи раздялата. И гледаха към Рама
с преливащи от обичта очи.
Чопай
От тяхната любов велика
затрогнат, Рама ги повика на неговата колесница,
по-бърза и от царя птица на птиците — Гаруда. Седна,
напускайки подир победна война полето, сторвайки на ум