— Помните ли как вие загубихте ръката си? — обърна се към нея Ордас.
— Да — потрепери тя. — Можем ли да идем някъде, където да седна? Чувствам се малко слаба.
Отидохме във всекидневната. Джанис твърде тежко се стовари на дивана. Може да беше от шока или липсващата ръка нарушаваше равновесието й. Помнех това усещане.
— Чичо Рей е мъртъв, нали? — рече тя.
— Да.
— Върнах се у дома и го заварих така. Лежеше до онази негова машина на времето, а отзад главата му бе цялата в кръв. Помислих, че може да е още жив, но видях, че апаратът работи — излъчваше онази виолетова светлина. Опитах се да докопам ръжена. Исках да го използвам, за да изключа апарата, но не можех да го хвана. Ръката ми не само бе станала безчувствена, но и не искаше да се движи. Нали знаете как, като ви изтръпне кракът, не можете да размърдате пръстите му… Успях да стигна дръжката на проклетия ръжен, когато обаче се опитах да го издърпам, той просто ми се изплъзна.
— Продължихте ли да се опитвате?
— Известно време. После… се отдръпнах да помисля. Нямах намерение да си губя времето, докато чичо Рей може би умираше там. Ръката ми беше вкаменена, като мъртва… Предполагам, че е била мъртва, нали? — Тя потръпна. — Гниещо месо. Точно на това миришеше. Внезапно се почувствах толкова слаба и замаяна, сякаш аз самата умирах. Едва успях да се пъхна в автодоктора.
— Добре, че сте успели — казах аз.
Кръвта отново се бе дръпнала от лицето на Портър, когато осъзна колко рисковано е било всичко.
— Очакваше ли чичо ви гости снощи? — запита Ордас.
— Мисля, че да.
— Защо смятате така?
— Не знам. Той просто… се държеше по такъв начин.
— Казаха ни, че сте стигнали в „Ирландското кафе на Чилър“ около полунощ. Вярно ли е?
— Предполагам. Пийнахме, после закарах Дрю у дома и самата аз се прибрах.
— Направо ли?
— Да. — Побиха я тръпки. — Паркирах колата и слязох долу. Усетих, че нещо не е наред. Вратата беше отворена. После видях чичо Рей да лежи до онзи апарат! Добре, че не изтичах право при него. Беше ни предупредил да не влизаме в полето.
— О? Тогава трябва да сте знаели, че не бива да посягате към ръжена.
— Е, да. Можех да използвам машата — заяви тя, като че ли идеята току що я бе осенила. — Точно толкова е дълга. Не се сетих за нея. Нямаше време. Разбирате ли, той лежеше там и умираше или вече бе мъртъв!
— Да, разбирам. Променихте ли по някакъв начин нещо от обстановката на убийството?
Тя се засмя горчиво.
— Допускам, че съм преместила ръжена с около пет сантиметра. После, когато почувствах какво става с мен, просто се втурнах към автодоктора. Беше ужасно. Като че ли умирах.
— Мигновена гангрена — определи Портър.
— Не сте заключвали, например, асансьора? — попита Ордас.
По дяволите! Трябваше да се сетя за това.
— Не. Обикновено го заключваме за през нощта, но този път нямах време.
— Защо питате? — обади се Портър.
— Асансьорът беше заключен, когато дойдохме — обясни му Ордас.
Портър се замисли.
— Тогава убиецът е излязъл през покрива. Трябва да го имате на снимка.
Ордас тъжно се усмихна.
— Тъкмо там е проблемът. Никакви коли не са напускали покрива снощи. И е пристигнала само една. Вашата, г-це Синклер.
— Но — започна Портър и спря. Размисли пак. — Полицаите включили ли са асансьора наново, след като са дошли?
— Не. Убиецът не е могъл да си тръгне, откакто сме тук.
— О-о.
— Ето какво се е случило — разправи Ордас. — Към пет и трийсет сутринта наемателите от… — спря да си припомни. — От 36А се обадили на отговорника по поддръжката на сградата за някаква миризма като на гнило месо, която идвала откъм климатичната инсталация. Той известно време търсил източника, но след като достигнал веднъж покрива, било очевидно…
— С какво превозно средство е стигнал до покрива? — прекъсна го Портър.
— Г-н Стийвс твърди, че е взел такси от улицата. Няма друг начин да се достигне частната площадка за кацане на д-р Синклер, нали?
— Не. Но защо го е направил?
— Навярно и друг път от лабораторията на д-р Синклер са се носили странни миризми. Ще го питаме.
— Ако обичате.
— Г-н Стийвс проследил миризмата до отворената врата на доктора и ни се обадил. Чакаше ни на покрива.
— Ами таксито му? — Портър здраво се бе хванал за следата. — Може убиецът просто да е чакал идването на това такси и когато Стийвс е свършил с него, да го е използвал, за да отиде някъде другаде.
— Отлетяло е веднага, след като Стийвс е слязъл. Имал е пулсатор за такси, ако му притрябва друго. Камерите са го снимали през цялото време, докато е било на покрива. — Ордас замълча. — Разбирате ли проблема?