Выбрать главу

Очевидно Портър разбра. Той прекара ръце през сламено-русата си коса.

— Смятам, че трябва да отложим обсъждането, докато не научим нещо повече.

Имаше предвид Джанис. Тя изглеждаше озадачена, не бе схванала опасността. Ордас обаче веднага кимна и се изправи.

— Много добре. Няма причина г-ца Синклер да не продължи да живее тук. Може да ви обезпокоим отново — каза й той. — А засега нашите съболезнования.

Той излезе и аз го последвах. Неочаквано това стори и Андрю Портър. В края на стълбите той спря Ордас, като сложи голямата си ръка върху рамото на инспектора.

— Мислите, че го е направила Джанис, нали?

Ордас въздъхна.

— Имам ли избор? Длъжен съм да разгледам тази възможност.

— Тя няма никакъв мотив. Обичаше чичо Рей. Живяла е, с малки прекъсвания, с него през последните дванайсет години. Няма и най-малък повод да го убива.

— Някакво наследство?

Изражението му стана кисело.

— Добре, има наследство, тя ще получи някакви пари. Джанис обаче не би се интересувала от такова нещо!

— Да-а. И все пак имам ли избор? Всичко, което знаем засега, ни показва, че убиецът не би могъл да напусне местопрестъплението. Веднага претърсихме апартаментите. Тук бяха само Джанис Синклер и убитият й чичо.

Портър преглътна отговора си и се замисли. Сигурно се изкушаваше. Любител-детектив, през цялото време с една крачка пред полицията. Да, Уотсън, тези жандарми имат таланта да пропускат очевидното… Но можеше да загуби твърде много.

— А човекът по поддръжката? — попита Портър. — Стийвс.

Ордас вдигна вежди.

— Да, разбира се. Трябва да разпитаме г-н Стийвс.

— Как са му се обадили от… ъ-ъ… 36А? По телефон от спалнята или от джобен телефон? Може вече да е бил на покрива?

— Не си спомням да го е казал. Но имам снимки от кацането на таксито му.

— Разполагал е с пулсатор за викане на такси. Може просто да го е извикал да дойде.

— И още нещо — обадих се аз, а Портър ме погледна с надежда. — Какво ще кажете за асансьора, Портър? Той е с памет, нали? Не би качил никой, който не е в списъка му.

— Освен ако чичо Рей не позвъни долу. Във фоайето има домофон. Но по това време на нощта не би пуснал никого, ако не го е очаквал.

— Значи, ако Синклер е очаквал колега, той или тя трябва да са в паметта му. Ами на слизане? Асансьорът ще ви закара ли до фоайето, ако не сте в списъка?

— Мисля, че… да.

— Ще ви закара — рече Ордас. — Асансьорът проверява пристигащите, а не тръгващите си.

— Защо тогава убиецът не го е използвал? Не говоря специално за Стийвс. Имам предвид всеки, който и да е бил. Защо просто не е слязъл с асансьора? Каквото и да е направил, това трябва да е било по-лесно.

Спогледаха се, но не казаха нищо.

— Добре. — Обърнах се към Ордас. — Когато проверявате хората от списъка, вижте дали някой от тях няма да се окаже с ранена ръка. Убиецът може да е сторил същото като Джанис — да си е повредил ръката, опитвайки се да изключи генератора. Освен това бих искал да видя кои са в този списък.

— Добре — отвърна Ордас и тръгнахме към полицейската кола в закрития паркинг. Когато Портър вече не можеше да ни чуе, той добави: — Как попадна РАМО в тази история, г-н Хамилтън? Защо се интересувате от това убийство?

Казах му същото, което бях казал и на Бера — че убиецът на Синклер може да е единственият жив експерт по машината на времето. Ордас кимна. Онова, което в действителност бе искал да разбере, беше: можех ли да обоснова правото си да давам заповеди на полицейския участък в Лос Анджелес по въпросите на местен случай? А аз му бях отговорил: да.

Доста простата система за сигурност на асансьора на Синклер можеше да запамети отпечатъците на пръстите и структурата на лицевите кости (които се сканираха надълбоко с радар и по този начин се избягваха проблемите, пораждани от модни бради и маскарадни костюми) на около сто души. Повечето хора познават не повече от сто души, плюс-минус десетина. Но Синклер бе включил в списъка само дванайсет, като се броеше и самият той.

РЕЙМЪНД СИНКЛЕР

АНДРЮ ПОРТЪР

ДЖЕНИС СИНКЛЕР

ЕДУАРД СИНКЛЕР СТАРШИ

ЕДУАРД СИНКЛЕР III

ХАНС ДРУКЪР

ДЖОРДЖ СТИЙВС

ПОЛИН УРТИЕЛ

БЕРНАТ ПЕТЪРФИ

ЛОРЪНС МУХАМАД ХИКС

БЕРТА ХОЛ

МЮРИЕЛ САНДЪСКИ

Валпредо не бе стоял без работа. Беше използвал полицейската кола и телефонния й апарат за кабинет, докато бе пазил покрива.

— Знаем кои са някои от тях — каза той. — Едуард Синклер Трети например е внук на Едуард Старши и брат на Джанис. Той е в Пояса, на Церес, където се опитва да се наложи като промишлен дизайнер. Едуард Старши е братът на Реймънд. Живее в Канзас Сити. Ханс Друкър, Берта Хол и Мюриел Сандъски живеят в района на Голям Лос Анджелес, но не знаем каква е връзката им със Синклер. Полин Уртиел и Бернат Петърфи са някакви техници. Хикс е юристът по патентите на Синклер.