— Не се опита да изпързаля нас.
— Да предположим, че снощи се е провалил. Не е задължително да иска генераторът да бъде загубен за човечеството, нали?
— Как е излязъл?
Не отговорих.
Хикс живееше в островърха кула, висока почти километър и половина. Едно време Иглата на Линдстетър трябва да е била най-високото здание, строено някога, преди да започнат да изграждат аркологиите. Кацнахме върху някаква площадка на една трета от височината й, а после се спуснахме по шахта десет етажа надолу.
Когато отвори вратата, беше облечен в яркожълти панталони и мрежеста фланела. Кожата му бе доста тъмна, а косата — пухкаво черно глухарче със сиви нишки. По телефона не бях отгатнал коя ръка каква е, а и сега не можех. Той ни покани, седна и зачака въпросите.
Къде е бил снощи? Има ли алиби? Значително би ни помогнало.
— Съжалявам, обаче нямам. Прекарах нощта в работа над едно доста заплетено дело. Надали биха ви интересували подробностите.
Отвърнах му, че ме интересуват.
— В действителност отнася се за Едуард Синклер… племенника на Рей. Той е емигрант в Пояса и е направил някакъв проект по промишлен дизайн, който би могъл да се пригоди за Земята. Шарнирно съединение за химически ракетен двигател. Проблемът не е в това да бъде особено различно от съществуващите модели, а да бъде по-добро. Патентът му в Пояса е наред, но законите на ОН са други. Не можете да си представите юридическата главоблъсканица.
— Има ли вероятност да загуби?
— Не, просто нещата могат да се усложнят, ако една фирма, наречена „Огнена буря“, реши да оспорва делото. Искам да съм готов за това. В краен случай дори мога да извикам момчето обратно на Земята. Но никак не ми се ще да го правя. Има болно сърце.
Обаждал ли се е Хикс на някого по телефона, например на някой компютър, докато се е подготвял през тази нощ?
Хикс мигновено светна.
— О, да. Непрестанно, през цялата нощ. Добре, ето че имам алиби.
Нямаше смисъл да му казвам, че такива обаждания могат да се направят отвсякъде.
— Имате ли представа къде е била съпругата ви през последната нощ? — запита Валпредо.
— Не, не живеем заедно. Тя е на триста етажа над главата ми. Бракът ни е отворен… може би твърде отворен — добави тъжно той.
Голяма е вероятността Реймънд Синклер снощи да е очаквал гост. Има ли Хикс някаква идея…?
— Той познаваше няколко жени — отговори Хикс. — Можете да попитате тях. Берта Хол е около осемдесетте, приблизително на възрастта на Рей. Не е особено умна — в сравнение с Рей — но като него гледа да се поддържа. Ходят на туристически походи, играят тенис, може би спят заедно, а може би — не. Мога да ви дам адреса й. После имаше някаква Мюриел. Беше хлътнал по нея преди няколко години. Сега трябва да е на трийсет. Не знам дали още се виждат.
Познаваше ли Синклер и други жени?
Хикс вдигна рамене.
Кого познаваше от професионалния си кръг?
— О, боже, този списък е безкраен. Чували ли сте нещо за начина, по който Рей работеше? — Не дочака отговор. — Най-често използваше компютърни постановки. Всеки опит в неговата област би струвал милиони, че и повече. Това, в което беше много добър, бе да създава компютърен аналог на необходимия му опит. Да вземем, о-о… Сигурен съм, че сте чували за молекулната верига на Синклер.
Да, дявол да го вземе. Използвахме я за теглене на буксир в Пояса — нищо друго не бе достатъчно леко и достатъчно здраво. Отделната й нишка беше почти невидима, но можеше да среже стомана.
— Не започваше да работи с действителна постановка, докато не бе окончателно готов с крайното решение. Каза ми, че цели четири години е правил молекулен дизайн с помощта на компютърни аналози. Най-трудната част били краищата на молекулата. Докато не се решал този проблем, молекулата щяла да се разпада по краищата от мига, в който завършело изграждането й. Когато най-накрая получил исканият резултат, наел промишлена химическа лаборатория да му го изработи.
— Та ето какво имам предвид — продължи Хикс. — Той наемаше други хора да вършат конкретната работа, след като вече знаеше какво му трябва. А хората, които наемаше, знаеха какво правят. Познаваше най-добрите физици, химици и теоретици на полето навсякъде по Земята и в Пояса.
Като Полин ли? Като Бенат Петърфи?
— Да, Полин веднъж свърши някаква работа за него. Не мисля, че би го направила втори път. Не й харесваше, че цялата заслуга си оставаше негова. Би предпочела да работи за себе си. Не я упреквам.
Можеше ли да се сети за някого, който би поискал да убие Реймънд Синклер?
— Бих казал, че това е ваша работа — рече Хикс, като вдигна рамене. — Рей не обичаше да дели заслугите за нещо с когото и да било. Навярно някой, с когото е работил, му е имал зъб. Или може някой да се е опитал да открадне последния му проект. Знаете ли, не бях много наясно какво се мъчеше да направи, но ако то проработеше, щеше да е с фантастична стойност, и то не само от гледна точка на парите.