Ако в някой район обаче много хора започнат да раждат незаконни деца, от останалата част от света ще се надигне страшен вой. В някои страни хората може да побеснеят дотолкова, че да зарежат контрола върху раждаемостта. И тогава? Сега на Земята сме осемнайсет милиарда. Не бихме могли да се справим с повече.
Затова ловът на майки е необходим. Но мен ме отвращава. Противно ми е да преследвам бедни болни жени, които са имали толкова отчаяно желание да родят деца, че са преминали през ада да избягват шест месеца противозачатъчните си инжекции. Ще се измъкна от тази работа, ако мога.
Направих няколко естествени неща. Пратих бележка до Бейтс в следствения отдел. Изпратете ми всички по-нататъшни подробности от аутопсиите и ми съобщете дали труповете са идентифицирани. Снимка на ретината и спектър на мозъчните вълни очевидно не можеха да се използват, но не беше изключено да установят нещо по генните кодове и отпечатъците на пръстите.
Известно време прекарах в догадки къде и най-вече защо са били държани двете тела три или четири дни, преди да бъдат оставени по начин, който е можел да се използва от самото начало. Но това си беше проблем на детективите от полицейския участък в Лос Анджелес. Нас ни интересуваше оръжието. Така че започнах да пиша заявка за търсене от компютъра — да ми намери джаджа, която работи с лъч, отговарящ на дадено описание. По начина на проникване в кожата, костта и мозъчната тъкан навярно можеше да се определи честотният спектър на светлината като функция на продължителността на излъчването, но реших да си спестя този труд. Платих за мързела си по-късно, когато компютърът ми избълва цял куп листа, в които се изброяваха всякакви машинарии, използващи светлинни лъчи, и трябваше да ровя из него.
Бях въвел командите и си почивах с още кафе и цигара, когато се обади Ордас.
Инспектор Хулио Ордас беше строен, мургав мъж с права черна коса и меки черни очи. За първи път го видях на телефонния екран, когато ми съобщи за убийството на мой добър приятел. Оттогава бяха минали две години, но все пак изтръпнах, като го видях.
— Здравей, Хулио. По работа или просто така?
— По работа, Джил. Съжалявам.
— Твоя или моя?
— И двете. Става дума за убийство, но също и за едно устройство… Можеш ли да го видиш зад мен? — Ордас излезе от полезрението ми и невидим се протегна да извърти телефонната камера.
Гледах в нечия всекидневна. Върху зеления килим на домашната трева имаше широко кръгло обезцветено петно. В средата му лежаха някакъв апарат и тялото на мъж.
Майтапеше ли се Хулио с мен? Трупът беше стар, почти мумифициран. Апаратът — едър и със загадъчна форма — излъчваше бледа, тайнствена синя светлина.
— Виждал ли си някога подобно нещо? — запита доста сериозно Ордас.
— Не. Явно е някакво устройство. — Извън всякакво съмнение опитно устройство, без хубава пластмасова кутия, без прибрания вид и чистата изработка на продуктите от конвейер. Твърде сложно за разглеждане през телефонна камера, реших аз. — Да, прилича на нещо, което би ни заинтересувало. Можеш ли да ни го изпратиш?
Ордас отново се появи на екрана. Леко се усмихваше.
— Страхувам се, че няма да мога. Навярно ще се наложи да пратиш някого тук да го огледа.
— Къде се намираш?
— В апартамента на Реймънд Синклер на последния етаж в сградата на Родуолд в Санта Моника.
— Ще дойда лично — рекох.
Изведнъж почувствах, че устата ми пресъхва.
— Кацни на покрива, ако обичаш. Задържаме асансьора за оглед.
— Разбира се. — Затворих.
Реймънд Синклер!
Никога не бях срещал Реймънд Синклер. Той беше нещо като отшелник. Но РАМО веднъж си бе имало работа с него във връзка с едно от изобретенията му — устройството Огне-Стоп. И всеки знаеше, че напоследък той работи върху двигател за междузвездни полети. Беше само слух, разбира се… но ако някой е убил мозъка, който е знаел тази тайна…
Тръгнах.
Сградата на Родуолд представляваше триъгълна призма на четирийсет етажа с триъгълни балкони, издигащи се в редица на всяка от страните й. Балконите свършваха на трийсет и осмия етаж.
Покривът беше градина. Покрай едната му страна цъфтяха розови храсти, покрай другата се издигаха брястове, обвити в бръшлян, а покрай третата — миниатюрна гора от дръвчета бонсай. Площадката за кацане и покритият паркинг се намираха в средата. Пред таксито ми се спусна полицейска машина. Кацна, после се скри под козирката на паркинга, за да ми направи място да кацна на свой ред.