— Нима? — Портър се замисли над това. — Да. Джанис би могла да го стори, в случай че там е имало записи, бележки по уравненията на Ед Синклер за полето на компресороботите. Но вижте, Х също би могъл да изтрие паметта. Кражбата на генератора не би му донесла нищо добро, ако не го изтрие от компютъра на чичо Рей.
— Наистина е така. Да се върнем ли обратно на случая, че е Х?
— С удоволствие. — Той се свлече на стола. Като забелязах как се изглади лицето му, бих добавил и с голямо облекчение.
— Нека не го наричаме Х — предложих аз. — Да го назовем У от убиец. — Вече имахме замесен един Хикс… чието фамилно име вероятно е било някога Х. — Приехме, че У е използвал ефекта на Синклер за свиване на времето за алиби.
— Чудесна идея — усмихна се Портър. — Елегантна, както би казал някой математик. Не забравяйте, че аз никога не съм виждал действителната сцена на убийството. Само контури с тебешир.
— Беше… зловещо. Като сюрреалистична картина. Доста кървава шега. У може нарочно да е подредил всичко по този начин, ако съзнанието му е достатъчно изкривено.
— Ако е толкова откачен, може би е избягал, като се е спуснал по шахтите за отвеждане на отпадъците.
— Полин Уртиел смята, че може да е психопат. Някой, който е работил със Синклер и който мисли, че не му е било отдадено заслуженото. — Като Петърфи, казах си, или като самата Полин.
— Харесва ми теорията за алибито.
— Тя ме човърка. Твърде много хора знаят за апарата. Как е очаквал да го измъкне? Лорънс Хикс знае за него. Петърфи познава апарата дотолкова, че може да го възпроизведе напълно. Или поне така казва. Вие и Джанис сте го виждали да работи.
— Тогава да речем, че е луд. Да приемем, че достатъчно е мразел чичо Рей, за да го убие и после да го нагласи като в импровизирана картина на Дали. Все пак е трябвало да излезе оттам. — Портър стискаше ръце. Мускулите му се издуваха и вълнуваха. — Цялата работа се върти около асансьора, нали? Ако асансьорът не беше блокиран, и то на етажа на чичо Рей, нямаше да има проблем.
— Така ли?
— Да. Да допуснем, че си е тръгнал с асансьора. После Джанис се прибира, автоматично извиква асансьора и го блокира. Прави го, без да мисли. Снощи е преживяла голям шок. И тази сутрин не си е спомнила.
— Но тази вечер може да си го припомни.
Портър ме изгледа с укор.
— Не бих…
— По-добре обмислете всичко много внимателно, преди да направите нещо. Ако Ордас сега я подозира шейсет процента, когато му се сервира това, ще стане сто процента сигурен.
Портър отново взе да свива мускулите си. После рече тихо:
— Все пак е възможно, нали?
— Разбира се. И би направило нещата много по-прости. Но ако Джанис го каже сега, ще прозвучи, все едно че лъже.
— Обаче е възможно.
— Съгласен съм. Естествено, че е възможно.
— Тогава кой е нашият убиец?
Нямаше причина да отхвърля разглеждането на въпроса. Никога не постъпвах така. Размислих, след което се разсмях:
— Не споменах ли, че това би направило нещата много по-прости? О, целият случай би станал широко отворен! Всеки би могъл да го извърши… всички, освен Стийвс. Не би имал причина да се върне тази сутрин.
Портър изглеждаше мрачен.
— Тъй или иначе Стийвс не би го сторил.
— Предположението беше ваше.
— О, от чисто механистична гледна точка той е единственият, който не е имало нужда да се измъква. Вие обаче… не познавате Стийвс. Той е едро и яко момче с бирено шкембе и без мозък. Симпатичен тип, разбирате ли, харесвам го, но ако някога убие някого, то ще е с бирена бутилка. Гордееше се с чичо Рей. Радваше се, че Рей Синклер е в неговата сграда.
— Добре, да забравим Стийвс. Има ли някой, в когото да се съмнявате най-вече? Като имате предвид, че сега всеки би могъл да влезе и да го извърши.
— Никой. Никой от списъка на асансьора, както и никой, който чичо Рей би пуснал горе.
— Е?
Той поклати глава.
— Ама че сте любител-детектив. Страх ви е да обвините някого.
Вдигна рамене, като се усмихна смутено.
— Какво ще кажете за Петърфи? Сега, след като Синклер е мъртъв, ще може да претендира, че са били равностойни партньори при разработването на… машината на времето. И той ужасно бързо се зае с това. В мига, в който Валпредо му съобщи, че Синклер е мъртъв, Петърфи се представи за негов партньор.
— Звучи типично.
— Възможно ли е да казва истината?
— Бих казал, че лъже. Това обаче не го прави убиец,
— Да. Ами Хикс? Ако не знаеше, че е замесен Петърфи, можеше да опита същото. Има ли нужда от пари?
— Едва ли. Той работи за чичо Рей от преди моето раждане.