Часът и мястото бяха точно означени чрез цветята и тревите.
Името на човека, който искаше свиждането, бе произнесено няколко пъти с чувство на злоба и възмущение от някаква непозната, която обясняваше на Асунта значението на цветовете.
Доня Асунта настойчиво отказваше да отиде на срещата; тя съвсем не познаваше този човек, виждала го бе само два пъти и не само не се интересуваше от него, но по-скоро чувстваше към него някакво инстинктивно отвращение.
Ето защо непознатата тъй настойчиво я молеше да отиде на срещата. Този човек отвратително и подло я бе измамил и сега се умилква край други девойки, за да се погаври и с тях. Ако Асунта не се съгласи да отиде на срещата, казваше тя, човекът, ще започне да я преследва с любовта си и утвъртанията си, ще я оскандали, защото той е от ония хора, които пред нищо не се спират, когато замислят нещо. По-добре ще бъде да отиде на срещата с него и да се обясни откровено, като упрекне нечестните му постъпки и скъса с него завинаги. Пък и няма защо да се страхува от него, защото тя скрито ще присъства на тяхното свиждане и ако потрябва, ще се яви да изобличи измамника.
Най-после непознатата успя да убеди Асунта да изпълни молбата й.
„Прекрасно — каза си ранчерото, — и аз ще бъда на това свиждане.“
И обнадежден от чистотата и невинността на своята племенница, дон Салвадор спокойно се прибра у дома си, като че съвсем забрави чутото.
След вечеря, като отиде да нахрани конете, заповяда на синовете си, в присъствието на жена си и Асунта, да се приготвят и го придружат за Сан Блас, където са повикани по важна контрабандна работа. Ето защо навярно ще отсъстват от къщи цялата нощ.
Това често се случваше, затова жената и племенницата съвсем не се изненадаха от неговата заповед. Жените спокойно отидоха да спят, а мъжете излязоха от къщи, за да отидат в конюшната.
След половин час всички светлини в дома бяха загасени и всички негови обитатели спяха дълбоко.
— Оставете конете в конюшнята, не са ни нужни, ще отидем не в Сан Блас, а само до реката.
Младите учудено погледнаха баща си и не разбраха какво иска да каже. Ранчерото се усмихна на тяхното недоумение.
— Изслушайте ме! — рече той и с няколко думи им разказа същината на случая.
— Но Асунта не е виновна! — горещо се застъпи дон Рафаел.
— И е чиста като ангел! — добави дон Лоп.
— За бога, деца мои! — добродушно се изсмя ранчерото. — Аз не по-лошо от вас го зная. Нашето присъствие не е насочено срещу нея, а против оня нехранимайко, който се одързостява да обикаля нашата бяла гълъбица.
— Ах, този негодник! — възмутен извика дон Рафаел.
— Мерзавец! — процеди през зъби дон Лоп.
— Е, е, успокойте се, деца! — със същата добродушна усмивка отвърна баща им. — Добър урок ще му дадем на този ласкател. Тази гореща глава има нужда от една студена баня в реката. Уверен съм, че веднага ще се ободри и успокои!
— Нали реката е пълна с алигатори! — обади се дон Рафаел. Добродушието му се възмущаваше от подобни жестоки наказания.
— Да, тоя нещастник жив ще бъде изяден! — каза дон Лоп. У него също се появи състрадание.
— Толкова по-зле за него: той е виновен, а не аз. Да седи мирно у дома си, вместо да се скита край къщата ми! — каза дон Салвадор. — Нека сам се оправя, аз си измивам ръцете.
Младежите крадешком се спогледаха и мълчаливо наведоха глави пред баща си в знак на подчинение. С дон Салвадор не можеше да се спори и синовете му от опит знаеха, че той никога не изменя веднъж взетото решение. Затова те не се и опитваха да му възразят, като решиха сами да смекчат това жестоко и нечовешко наказание.
Всъщност дон Салвадор не бе зъл и жесток човек, но имаше див, необуздан характер, който неволно се поддаваше на влиянието на обкръжението — а то самото бе странно и диво, всичките му права и закони се свеждаха до правото на силния, до отмъщението, а понятието за прощаване или примиряване бе лишено от смисъл и значение. Освен това той боготвореше своята племенница и всеки, който дръзнеше да се докосне до нея, засягаше най-чувствителната струна на старика — според него за такава постъпка единственото наказание бе смъртта и той истински вярваше, че върши нещо справедливо, като хвърли такъв човек жив в устата на крокодилите.
— Знайте, ако всеки постъпваше тъй, всички женкари, които са свикнали да си играят с честта и доброто име на жените, ще се позамислят! — каза той.
— Да, тъй е — отвърна с усмивка дон Рафаел, — но все пак това средство е доста пресилено, дори надхвърля самата цел.
— Глупости! — грубо отвърна старикът. — Полумерките всичко развалят, само пълното наказание може да даде резултат. В случая ние сме напълно гарантирани, че той няма да посмее да повтори опита си.